Как дигиталното наследство на Пловдив "се срина"

Проектът „Дигитализация на културно-историческото наследство на община Пловдив“ стартира през 2015-та година. Той е спечелен от общината по програмата „Културно наследство и съвременни изкуства“ на Финансовия механизъм Европейското икономическо пространство. Целта му е да цифровизира движимото и недвижимото наследство от фондовете на най-важните културни институти под тепетата – Народна библиотека „Иван Вазов“, Историческия, етносграфския и археологическия музеи, Общинският институт „Старинен Пловдив“ и Градската художествена галерия. 

През март 2017-та година кметът Иван Тотев реже лентата на втория дигитален център, изграден по проекта, в къщата на ул. „Цанко Лавренов“ в Стария град с думите: "Прекрасен проект. Дигитализираме 50 хиляди културни единици". Тогава ръководителят на проекта Пламен Панов уточнява, че към 2-та дигитални центъра се добавят още 4 мобилни дигитални станции в културните институти, които на място са ангажирани да цифровизират експонати и документи. В резултат: "Богатството на културните институти е огромно и някои от тях ще бъдат показани за първи път".

РЕАЛИЗАЦИЯТА

За първи път,  например, Народна библиотека „Иван Вазов“, в която е и другият дигитален център, успява да цифровизира огромно количество ценни ръкописи, периодични издания и книги, разказва директорът Димитър Минев днес. "Ние надхвърлихме повече от 10-кратно изискуемото по проекта, защото за нас дигитализацията е изключително важна и ценна", казва той. 

Музеите, Градската художествена галерия и Старинен Пловдив също дигитализират наследството си. То е „качено“ на специална платформа, разработена по проекта, и в резултат огромна част от ценностите на най-стария жив град в Европа от 2017-та вече е пред очите на всеки с интернет връзка.  Проф. Вера Бонева, преподавател по история на България и музеология в Университета по библиотекознание и информационни технологии в София, е една от честите посетители на платформата.

"Познавам я още от началото, от създаването на проекта. Работила съм с ресурса на възрожденските периодични издания. Там присъстват ресурси, които ги няма никъде другаде. Визуалният материал, представен от Етнографския музей, също е част от моята работа. Аз съм един от големите фенове на тази платформа и може би един от най-много влизащите потребители".

СРИВ В СИСТЕМАТА

Този юни проф. Бонева установява, че платформата не е активна. "Обадих се на колеги и те ми казаха, че проблемът е в сървъра." 

Подобно съобщение днес може да се открие и във фейсбук страницата на Проект „Дигитализация на култиурно-историческото наследство на Община Пловдив“. Последната публикация там е от 7 юли и гласи: „Сайта временно е в техническа профилактика. До дни ще стартира в нормален работен режим. Благодарим Ви за разбирането!„ 

Пламен Панов, който вече е зам. кмет по култура на община Пловдив, признава за проблем в системата: "Сървтрното пространство беше препълнено и вследствие на това системата спря да работи. В момента работим по нейното рестартиране. Закупува се ново дисково пространство, което да се добави към сървърите - два по 6 терабайта. Заради ковид кризата доставчикът се забави и в следващите 3 седмици това оборудваме ще пристигне". 

Проф. Вера Бонева не получава тези отговори. Преди да ни сигнализира за неработещата платформа, тя е изпратила до електронната поща на зам. кмета Панов две писма с още едно – допълнително, в което иска да й дадат и входящ номер на въпросите до него. "Един от въпросите ми кой е пряко отговорен. При подобни договори условието е базата от данни да стои безсрочно в интернет пространството. Ако бъдат изгубени ресурсите – лицето, подписало договора, трябва да понесе отговорност" - смята тя. 

Зам. кметът Пламен Панова не намира логика във въпросите на проф. Бонева. И подчертава още веднъж, че се работи по отстраняване на проблема.

Живко Терзиев е от фирмата, разработила платформата за дигиталното културно-историческо наследство. Знае за това, че от огромната база цифровизирано културно наследство на община Пловдив много малка част от няколко месеца е достъпно в интернет. "Към приключване на договора, базата и всичко работеше. След това няма как да носим отговорност за нещо, което не управляваме". 

По думите на Терзиев, е възможно срив в системата да се е получил заради запълване на дисковото пространство. Той обаче е категоричен, че когато се запълва съдържанието, е трябвало да бъде разширяван".

МЕСЕЦИ СЛЕД СРИВА ПРОБЛЕМЪТ ОЩЕ СТОИ

Месеци след срива на сървъра обаче все още проблемът се отстранява. За директора на НБ "Иван Вазов" Димитър Минев "резултатът не е много добър - губим, че не сме в интернет по време на пандемия. За нас не са запазени и немалка част от нещата, които са направени през последните години, а те са нашите успехи".  

Дали обаче ще се запазят всички, дигитализирани вече, културни обекти - питаме отново Пламен Панов. А отговорът му е: "Навярно ще има нещо, което ще се загуби. Но техниката е налице, скенерите - също, експертите, които продължават да работят не е пречка да извършат процеса отначало на тези единици, които са загубени".

А Димитър Минев от Библиотеката реагира: "Странно, най-малкото е странно, че трябва да се връщаме в позиция да изграждане и надграждаме".

Заместник кметът не се ангажира точно кога ще заработи отново платформата, но допусна, че е възможно да е до нова година. Ще я поддържа Община Пловдив. 

За „Дигитализация на културно историческото наследство на община Пловдив“ Финансовият механизъм на Европейското икономическо пространство е платил 586 хиляди евро. Проектът се сочи сред отличниците, а дигиталзцията - сред приоритетите на местната дминистрация.   ​

Още може да чуете в прикачения звуков файл.