Сривът на дигиталния Пловдив - научен или ненаучен урок

Дигиталното културно наследство на Пловдив - възстановено в мрежата, но не напълно 

Преди 2 месеца в разследване на Радио Пловдив за първи път заместник кметът Пламен Панов обяви причината за отсъствието на дигиталното културно-исторически наследство на Пловдив в интернет с думите: „Сървърното пространство беше препълнено и вследствие на това препълване системата изпита проблем и спря да работи“.

Сървърите се бяха сринали, обаче, през лятото или 5 месеца преди да ни сигнализира за проблема слушателка на радиото. В електронна кореспонденция от 27 ноември с Радио Пловдив Пламен Панов съобщи, че вече е направена доставката на хардуерните компоненти и се работи по възстановяване на съдържанието.

Днес, 8 месеца след срива, са възстановени около 80 хиляди дигитални културни единици или казано популярно – културни обекти. Но това не е цялото дигитално съдържание, налично в мрежата преди срива.

Пламен Панов, който беше и ръководител на проекта, обяснява: "Целият наличен архив до 2018-та беше прехвърлен. В момента се връщат всички данни, дигитализирани след 2018-та. Така че цялото съдържание е запазено. В следващите дни се прави последното и вече ще си имаме работеща система“.

Какво работят двата Дигитални центъра, изградени по проекта, докато системата е срината?

Единият е в Народна библиотека "Иван Вазов", а другият – в Стария град. Ръководителят на този в Библиотеката е Иван Крачанов: „Ние продължаваме да си изпълняваме планираните задачи по дигитализацията,  свързани с дългосрочното  дигитално съхранение на обектите, които са наше притежание“.

Проблемът в Дигиталния център в НБ "Иван Вазов"

И в момента всичко цифровизирано през годините тук се пази. Но е достъпно само във вътрешна мрежа. С други думи – трябва да дойдеш на крака в библиотеката, за да го позлваш. А това, че вече 8 месеца проблемът за възстановяването му в интернет не може да се отстрани, директорът Димитър Минев нарича така: „Параграф 22. Защото всичко е направено, както би трябвало да бъде, но в крайна сметка резултат няма. Поне засега.“

Тук са запретнали ръкави и сами тръгват да търсят решения.  „С фирмата, която изгради проекта, ние продължаваме да поддържаме контакти и се стремим чрез наши средства и по някакъв заобиколен наш начин да възстановим програмата. В момента дори фирмата се опитва да възстанови базата данни“ – разказва Крачанов. 

Проблемът в Дигиталния център в "Старинен Пловдив" 

Посещавам и другия Дигитален център, изграден по проекта. Той е в къща на ул. „Цанко Лавренов“ в Стария град. В нея се помещава архива на "Старинен Пловдив", специализираният 3D скенер и стационарен компютър, купени по проекта за дигитализация. А в момента и един служител на общинския институт. Галина Ропова по проекта е била дигитализатор. След приключването му: "Започнахме да сканираме проектите на къщите, което е много ценна информация. Те са много, някои са от 60-те години. Всички проекти на къщи, които ние съхраняваме“.

До скоро Ропова е трябвало да обработва сканираното на лаптоп, осигурен от "Старинен Пловдив". Файлповете са тежки и работата е трудна, но признава, че не е имала друг вариант, тъй като доскоро не е имала достъп до стационарния компютър, осигурен по проекта за дигитализация: „Това е компютърът, той стоеше там. Значи този месец аз вече имам достъп. Не аз, "Старинен Пловдив", да може да си стига до стационарния компютър."

По думите на Ропова, заключен стои и 3D скенера, а достъпът е само със специално разрешение: „Работата на този скенер се доближава до архитектурното заснемане. Това беше и смисълът на тази техника – да дойде да си заснемем къщите. Заснети са къщите, но в момента аз не мога да ви го покажа, защото той е заключен, ние нямаме достъп до него. Трябва да искаме разрешение от вменения управител, който е от Отдел „Култура“.

В подобна ситуация – да не могат да ползват свободно и без специално разрешение техниката за дигитализация на обектите си, не е поставен нито един друг партньор по проекта, освен "Старинен Пловдив", твърди директорът му Богомил Грозев: „За момента ситуацията е такава, че Дигиталният център на „Цанко Лавренов“ е прехвърлен към Дирекция „Култура“ и служител на Дирекция "Култура" има достъп до стаите, но нейното работно място не е там на дамата и тя идва отвреме-навреме.“

Въпросите към зам. - кмета Пламен Панов

За проект, в който става дума за дигитализация, подобна комуникация буди въпрос. Задавам го на зам. - кмета Пламен Панов. Ето и отговорът: „Не знам защо така е станало, ще проверя. По принцип никога не е имало проблем някой да ползва техниката, когато е била необходима - тя е за тях, тя е за институциите. Никога не е имало проблем някой да ползва съответния скенер – разбира се със съответните приемо-предавателни протоколи, защото това не е техника, която струва малко пари“.

Задавам и основния въпрос - защо се стигна до срив на системата и дали не е имало човешка грешка, например затова, че не е своевременно осигурено допълнително сървърно поространство, след като индикации е имало още през 2017-та, че то се изчерпва? "Не мога да ви кажа. Аз имам съответното мнение. Случват се понякога грешки. И това  е неприятно. Важното е, че няма нещо безвъзвратно загубено" - отговаря Пламен Панов.

След анализа идват решенията и изводите

На директора на НБ „Иван Вазов“ Димитър Минев: „Основно задължение на всеки един системен администратор е да поддържа дисковото пространство на сървърите, които ползва“.

На ръководителя на Дигиталния център в Библиотеката Иван Крачанов: „Според мен е трябвало да предприемат действия по добавяне на сървърно пространство преди да изтече гаранционната поддръжка. Така че дори и да възникнат някакви проблеми, фирмата, която поддържа сайта по време на гаранционната подръжка, да може да реагира и ги отстрани, дори и Общината да не разполага с такъв потенциал от служители, който да администрира системата  адекватно“.

На директора на Старинен Пловдив Богомил Грозев: „Сега подготвяме писмо до кмета и искаме да ни бъде предоставена техниката, да бъде прехвърлена към нас, за да може да я позлваме“.

На Галина Ропова от Дигиталния Център в Старинен Пловдив: „Ако сайта работи и институциите работят добре една  с друга, ние можем само да се рекламираме“.

На зам. - кмета Пламен Панов: „Всяка една система с времето може да се развали  или нещо може да се пропука в нея. И тя трябва да бъде стопанисвана така, че това да не се случва. Научен урок, това е най-важното“.

Дали до дни наистина дигиталното културно наследство ще бъде в мрежата обратно, както преди срива на сървърите? Предстои да видим. А корона-кризата през 2020-та година, която продължава и в момента, очаквайки поредна вълна с нов щам на ковид 19, допълнително и все повече показва, че дигитализацията няма да е проект, по който веднъж се усвояват средства и приключва, а продължаващ и все по-надграждащ се начин на функциониране на институциите. За което ще са необхдими освен техника, и подготвени хора.