20 юли, събота - Премиера на книга "Под пясъчната риза на брега"

20 юли , събота - Арт сало на Радио Варна, 19 часа

Премиера на книга

Под пясъчната риза на брега

Аз съм

Аз съм бяла скала,
сам-сама на брега,
аз съм гара за бързащи влакове.
Аз съм вик в тишина
и маяк сред тъма,                                        
нужен пристан за чайки  разплакани,
неспокойни вълни,
уморени мъгли,
звезди, търсещи моята твърдост. 
Неусетно почти,
аз си знам, не личи,
но се губя във времето бъдно.
Аз съм бяла скала,
сам-сама на брега
и не питам дали съм погалена.
Аз съм нужна сега
и подавам с ръка
свойта сила, от обич запалена.     

Валентина Йосифова е на 47 години от Варна, омъжена, има две дъщери. Завършила Технически университет Варна.

"Първото си стихче написах на  11 годишна възраст. Две години по-късно спечелих и първата си награда в местен конкурс. Малко по-късно направих и първи стъпки в прозата.
В края на януари 2011г. нищо неподозираща пътувах в автобуса през заледения град към дома си, когато изведнъж мислите ми започнаха да стават някак по-подредени и ритмични.
Познавах много добре това усещане. Може да се оприличи само и единствено с докосване от фея - топло, леко и нежно, но същевременно поглъщащо и обсебващо по очарователен начин. Тогава осъзнах колко много ми е липсвало то през последните двадесет и три години, в които бях концентрирана върху грижите за двете си прекрасни дъщери.
Вече бях завършена и цяла. Бях щастлива. Очите ми искряха и се усмихваха. Често чувах: „Различна си!“.
Първото нещо, което направих тогава, когато се прибрах в къщи бе да си намеря старите тетрадки със стихове. След няколко дни се регистрирах и в първия сайт за поезия в Интернетotkrovenia.comпод псевдоним Valens и публикувах едно от стихчетата от студентските си години. /На новите все още като че ли им нямах доверие./ След това се регистрирах и в stihovebg.com иhulite.netи продължих вече с новите си стихове. 
А те, моите поетични опити от зимата и началото на пролетта на 2011г., заливаха  и заливаха със скоростта на вода от скъсана язовирна стена, а същевременно бяха толкова слаби, плахи, неуверени и колебливи, като крачките на човек събуден след 23-годишен сън и затова съм благодарна на всички мои приятели, които ме подкрепиха и насърчиха да продължа въпреки горното.
Благодаря на приятелите ми-поети за ценните съвети и споделения опит, защото иначе първата ми стихосбирка „Под пясъчната риза на брега“ не би била факт."

Вход свободен