Розмари Стателова за естрадата по време на социализма

30 май, сряда, 18:30 ч., Арт салон на Радио Варна. Събитието е част от съпътстващата програма на фестивала "Откритие"

Известната изследователка на популярната музика ще представи с подходящи видеокадри зараждането на новата естрадна музика в България през 40-те, 50-те и началото на 60-те години на ХХ век с песните, емблема на времето:

Чаттануга Чу-чу/ Chattanooga Choo Cnoo
Йосиф Цанков, Южни ритми
Йосиф Цанков, Любими мой /оркестрова версия/
Ирина Чмихова, Интимна песен
Ирина Чмихова, Три годишна мъка /Синьото елече/
Леа Иванова, ЦУМ,ЦУМ,ЦУМ
Петър Ступел, Малката креолка
Георги Кордов, Приказка
и други.

Лекцията е посветена на новата забавна и танцова музика от български композитори, наречена по руско-съветски образец естрадна, която възниква постепенно след 1944 г. в България. Този процес преминава през няколко етапа, които зависят както е наличния творчески потенциал, така и – главно – от промените и повелите на идеологическия фронт. Фактор е и постепенното проникване на новата за ХХ интернационална масова култура, идеща от Запад и намираща променлив прием и в социалистическите страни.
Започва се от ранното за етапа влияние на идещата от САЩ американска джазова /суинг/ и танцова музика, северо- и южноамериканска. Етапът завършва със забрана на този тип музика. Но отказан е и пътят обратно към пред деветосептемврийската забавна музика, таксувана като „еснафска”.
В този първи период много активен е първомайсторът на българската естрадна музика Йосиф Цанков, чието творчество от тези години бива представено в началото и в края на лекцията като творчество на доайен в жанра.

Основен дял в лекцията се пада на „хитовете” на 50-те години, някои от които в изпълнение на друга водеща фигура в жанра от онези година – певицата-актриса Ирина Чмихова. Дава се място и на другата звезда-певица от периода – Леа Иванова. Представя се ранното творчество в жанра от автори като Петър Ступел, Атанас Бояджиев и др. Представена е както оркестровата пиеса, така и нововъзникващата лирична песен /пример:”Замълчи, замълчи”/, както и хумористичната /пример:”Ропотамо”/. Лекцията завършва с отворен край, който довежда до промените в жанра в началото на 60-те години. Автор: Любомир Кутин