"Истории от други светове"- така се нарича първата самостоятелна книга на Александър Габровски. Той е само на 15 години, пише от 7 годишен, в 7 клас вече е наясно, че не може да си представи живота без изкуство. И без въображение. Носител е на десетки национални награди и стипендии на МОН. Сега е в 9 клас на Първа езикова гимназия във Варна.
От 5 години е част от литературния клуб "Касталия" пр ЦПЛР- Общински детски комплекс - Варна. "При него няма нужда да се създават метафори, защото вижда всичко от различен ъгъл", споделя ръководителят Магдалена Маркова.
Александър Габровски има сериозни публикации и продължава да приема поздравленията на приятели и роднини в Арт салона на Радио Варна. Тук е премиерата на първата му самостоятелна книга. Срещата е по програмата „Криле за начало”.
Интервю на Габриела Гаврилова :
Поезията много ми харесва. Участвах в различни конкурси, събрах много награди. И реших, че мога да ги събера в стихосбирка.
В четвърти клас започнах да си измислям различен край на преразказите и така започнах да творя от малък.
"Истории от други светове"- така се казва книгата. От колко различни светове са тези истории?
В стихосбирката са от 88. Но това не са всичките ми стихотворения.Повечето са сюрреалистични и са свързани с въображаеми или истински светове..
Къде предпочита да живее един 15-годишен младеж?
Предпочитам да живея в този свят, където съм, но да пътувам и в другите чрез въображение, сънища, стихотворения. Аз обичам да пътувам, метафорично казано.Да си представям необичани неща - аз съм така от малък.
Обичам да си драскам неща от други светове на гърба на тетрадките си....
Много ли са изписани Вашите тетрадки с материали, различни от учебния предмет, по който са?
Да! Всяка тетрадка има повече листове с рисунки отколкото записките. Но записвам всичко в час! Старая се да внимавам!
Учителите са много добри и са свикнали с моя начин на учене..... Аз лично мисля, че оценките са етикети, които ни поставят и нямат толкова голямо значение.
Трудно ли се създава метафора в главата на едно 15-годишно момче, г-жо Маркова?
Изобщо не е трудно, той сам си ги създава. Такава е неговата натура. Той вижда от различен ъгъл всяко едно нещо, което го заобикаля. Той просто е уникален в това отношение. Неговите светове са толкова разнообразни - от макро до микрокосмоса. Той се вглежда и в буболечка, и в очите на маймуната в зоопарка - отражение на човешкото и нечовешкото...
Къде се пресичат тези 88 свята?
Пресичат се в лилавия телефон, който е на корицата и който е метафора за моето съзнание и въображение и за това на всеки един човек, който може да го отведе където поиска.
Въображението е нещо, без което но можем, въпреки че в момента не му се отделя внимание...Искам да насърча хората да не се отказват и да мечтаят, да следват своето въображение и интуиция и така ще достигнат всички светове, които искаме да посетим от любопитство.
Магдалена Маркова: България има нужда от такива деца и аз много се надявам, че ще има много такива. Че Александър ще има още много стихосбирки и ще има своите изложби на своите картини , ще има много успехи и го чака едно добро бъдеще!
За поезията и въображението, за изписаните корици на тетрадките в училище - от интервюто с Александър Габровски: