Радио Варна - другата сцена!

„Иване, Иване…, или Трима влюбени мъже“ – поетична вечер

| обновено на 14.11.20 в 10:14

ЕСЕНЕН САЛОН НА ИЗКУСТВАТА 2020
Под патронажа на кмета на Варна Иван Портних и с благословията на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан

„Иване, Иване…, или Трима влюбени мъже“ – поетична вечер, посветена на трима починали варненски поети с името Иван: Иван Манолов, Иван Ставрев и Иван Овчаров

Вход свободен!

Иван Манолов е роден на 30.3.1961 г. в Провадия, в някогашното село Добрина /сега квартал на града/. Завършва Военноморското училище “ Н. Й. Вапцаров” във Варна, след което става научен сътрудник в института към комбинат “Черно море”. По-късно работи във фирми за таксиметров транспорт. Приживе успява да отпечата три книги : “Нито спасител, нито палач” /1993/, “Криле на разпятие” /2000/, “Внезапна спирачка” /2004/, за последната получава наградата “Варна” през 2004 г. Посмъртно е издадена “Вратата. Събрани стихотворения” /2007/. В нея литературният критик Панко Анчев определя Манолов като “поет на възродения реализъм, на новото социално мислене в българската литература”. “Оттук насетне трябва да го признаем като един от най-ярките български поети на 21 век” – пише Анчев. “Сега започва новият живот на Иван Манолов – живот на голям поет!” – отбелязва в послеслова си критикът. Иван Манолов умира на 12 декември 2005 г. след тежко изгаряне по време на авария на кораба “Лиляна Димитрова“ в пристанището на Хамбург. По време на рейда Манолов работи като трети механик.

...Сега стоим без филм и новини.
Самата тишина ни ужасява.
Не е ли мракът някаква забрава
за дребните провали и вини.

***

Иван Ставрев е роден на 09.10.1940 г. във Варна. Завършил е ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, специалност – българска филология. Работил е като началник-смяна в химическите заводи в Девня и журналист. Издал е сборника “Девненско ято” /1978г./ заедно с Атанас Коев, Фикри Шукриев и Сашо Серафимов, и книгите “Шепа пръст” /2000г./, “Най-красивият брод помежду ни” и “Лирика” /2002г./. Член е на СБП.

Преди нощта да се раздене,
когато вълноломите изчезват
в подножието на вълните,
когато се бунтуват
и тихите пристанищни вълни –
 тръгни.
Към изгрева се тръгва,
нарамил риска да не стигнеш.

***

Иван Овчаров е роден на 18.08.1959 г. в гр. Русе. Завършил е българска филология в Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”. Живее и работи във Варна. главен редактор на в. “КИЛ” (от 2009), издание на Сдружението на писателите във Варна. Член на СБП. От 2012 г. е председател на Сдружение на писателите - Варна. Издал е поетичните книги “Прощаване с небесата” (1992), “Мъртъв сезон” (1994), “Храмът” (1998), “Мъжете на България” (1999, 2005), “Разсечена луна” (2003), “Каквото след това от нас проплаче” (2003), “Защо изкуството е продължение на живота” (2008), “И нищо повече от любов” (2010). Лауреат на множество национални награди.

Всяка дума в словото на Иван Овчаров е опит да бъдат спасени миговете от самотата на житейския студ. Сред отминаващите ласки на предесенната жал, Поетът страстно пази последния си брод през реките “все по-дълбоки и по-натежали” – думите. В поезията си изследва сложните взаимоотношения на човешката личност с обективния свят, търси продължението на времето в надеждата и любовта. Без да абсолютизира тревогите на днешното ни живеене, той не раздава и лесни отговори. Съхранил усета си в Мирозданието да вижда всеобщи връзки и подобия, Иван Овчаров реанимира в поезията отдавна забравеното в българското слово свежо, сетивно възприемане.

Ангел Дюлгеров

❗️ВАЖНО❗️  Във връзка с приетите противоепидемични мерки и съгласно разпоредбите, залите на Радио Варна ще работят на максимум 50% от капацитета си. 
Арт салон, голяма зала - от налични 60 седящи места - събитие с максимум 30 души.
16 ноември, понеделник, Арт салон на Радио Варна, 18:00 часа