12 април, сряда, Арт салон на Радио Варна, 18,30 часа
Организатор е Галерия „ЖарАрт“ – Варна, куратор – Август Иванов.
В навечерието на едни от най-светлите празници в годината – Великденските, които очакваме винаги с особено вълнение, откриването на изложба под наслов „Бог ме Срещна…“ като че ли идва в съзвучие с настроението ни през тези дни – на очакване на благата вест, на случването на доброто и търсенето на вечното, Бог…
Някои от имената на съвременни личности, които се виждат там, са например известни художници като Никола Манев, Димитър Трайчев, Мария Зафиркова, Пламен Монев, Христо Христов, Росен Германов, Димитър Манолов, Тодор Кожухаров – Тони; галеристи и изкуствоведи и много други. А в платното, посветено на „Героите“, са лицата от българското национално-освободително движение и техните последователи. Най-отпред са идеолозите Раковски, Левски и Ботев, после . поколенията след тях – Захари Стоянов, Иван Вазов, Пейо Яворов, Трифон Кунев, Данаил Крапчев, Александър Цанков, Симеон Радев, Димитър Гюдженов, Мара Бунева, Димитър Списаревски, Райко Алексиев, Никола Петков, както и наши съвременници като Георги Марков, Васил Златаров и др. Художникът ги определя като герои на българщината и се надява хората да си ти спомнят отново и да получат вдъхновение от тях чрез неговата изложба.
И все пак, накрая той казва: „Очаквам да чуя: „Това ли е всичко, което искаш да кажеш?“. И със сигурност ще има още много какво да добави.
Костадин Петков – Коцето, колоритна и позната фигура във Варненската творческа гилдия, ни кани с последната си изложба на разговор, размисъл и равносметка. Своята равносметка и на всеки един, с когото Животът, или както той Го нарича – Бог, го среща. Защото срещите в живота ни никога не са случайни. Те ни се случват, понякога връхлитат, понякога отлитат, за да оставят своя траен отпечатък върху нас, да ни разтърсят или насочат в пътя, който Съдбата е определила за всекиго.
Авторът представя 13 монолитни платна, на които може да се видят важните моменти в живота на твореца. Тук е и „Духовното обкръжение“, и „Разговор за изкуството“, и „Герои на Българщината“…
Според автора, изграждането и оформянето на личността трябва да вълнува всеки човек през целия му живот. А за твореца това е просто задължително и чрез употребата на Божиите дарби, той е в състояние да създава значими произведения на изкуството и да вълнува хората, да им въздейства, възпитава и учи. Всеки е ученик на някого и сам е някому учител.
Затова той търси невидимите връзки и съприкосновението с личности, които имат влияние върху живота му – влияние, от което се е насочвало през годините. И в крайна сметка размислите в тази насока раждат идеята му да създаде и увековечи на платно тези своеобразни жалони по пътя си. Така времето, през което той се отдава на рисуването на картините от този проект, се превръща в равносметка и осмисляне на неговия живот. Художникът иска да предаде на другите своите прозрения, истини и мъдрост и да ги подкани да живеят съзнателно и да търсят Бог, защото няма случайности – Бог е навсякъде и всичко на този свят е от Бога!
За всяка творба, за всеки портрет, авторът е в състояние да говори увлекателно и със сърце часове наред.