ВАШАТА ИСТОРИЯ ПО БНР

Сигнали, интересни истории, видео, репортажи от Вас, нашите репортери във всяка точка от страната и света.

Пишете ни за всичко, което Ви вълнува! Добавете го в рубриката "Вашата история по БНР".

Нашите репортери ще го разкажат в ефира на БНР и ще го покажат на сайта ни и в социалните мрежи.

Как дигиталното наследство на Пловдив "се срина"

| обновено на 18.11.20 в 14:52

От лятото платформата за дигиталното културно наследство на Пловдив отсъства от Интернет. Този сигнал получихме в новата ни радио-рубрика  "Вашата история по БНР". Изпрати го проф. Вера Бонева, преподавател по история на България и музеология в Университета по библиотекознание и информационни технологии в София. Тръгвайки по следите му с хронологията на самия проект.

НАЧАЛОТО

Проектът „Дигитализация на културно-историческото наследство на община Пловдив“ стартира през 2015-та година. Той е спечелен от общината по програмата „Културно наследство и съвременни изкуства“ на Финансовия механизъм Европейското икономическо пространство. Целта му е да цифровизира движимото и недвижимото наследство от фондовете на най-важните културни институти под тепетата – Народна библиотека „Иван Вазов“, Историческия, етносграфския и археологическия музеи, Общинският институт „Старинен Пловдив“ и Градската художествена галерия. 

През март 2017-та година кметът Иван Тотев реже лентата на втория дигитален център, изграден по проекта, в къщата на ул. „Цанко Лавренов“ в Стария град с думите: "Прекрасен проект. Дигитализираме 50 хиляди културни единици". Тогава ръководителят на проекта Пламен Панов уточнява, че към 2-та дигитални центъра се добавят още 4 мобилни дигитални станции в културните институти, които на място са ангажирани да цифровизират експонати и документи. В резултат: "Богатството на културните институти е огромно и някои от тях ще бъдат показани за първи път".

РЕАЛИЗАЦИЯТА

За първи път,  например, Народна библиотека „Иван Вазов“, в която е и другият дигитален център, успява да цифровизира огромно количество ценни ръкописи, периодични издания и книги, разказва директорът Димитър Минев днес. "Ние надхвърлихме повече от 10-кратно изискуемото по проекта, защото за нас дигитализацията е изключително важна и ценна", казва той. 

Музеите, Градската художествена галерия и Старинен Пловдив също дигитализират наследството си. То е „качено“ на специална платформа, разработена по проекта, и в резултат огромна част от ценностите на най-стария жив град в Европа от 2017-та вече е пред очите на всеки с интернет връзка.  Проф. Вера Бонева, преподавател по история на България и музеология в Университета по библиотекознание и информационни технологии в София, е една от честите посетители на платформата.

"Познавам я още от началото, от създаването на проекта. Работила съм с ресурса на възрожденските периодични издания. Там присъстват ресурси, които ги няма никъде другаде. Визуалният материал, представен от Етнографския музей, също е част от моята работа. Аз съм един от големите фенове на тази платформа и може би един от най-много влизащите потребители".

СРИВ В СИСТЕМАТА

Този юни проф. Бонева установява, че платформата не е активна. "Обадих се на колеги и те ми казаха, че проблемът е в сървъра." 

Подобно съобщение днес може да се открие и във фейсбук страницата на Проект „Дигитализация на култиурно-историческото наследство на Община Пловдив“. Последната публикация там е от 7 юли и гласи: „Сайта временно е в техническа профилактика. До дни ще стартира в нормален работен режим. Благодарим Ви за разбирането!„ 

Пламен Панов, който вече е зам. кмет по култура на община Пловдив, признава за проблем в системата: "Сървтрното пространство беше препълнено и вследствие на това системата спря да работи. В момента работим по нейното рестартиране. Закупува се ново дисково пространство, което да се добави към сървърите - два по 6 терабайта. Заради ковид кризата доставчикът се забави и в следващите 3 седмици това оборудваме ще пристигне". 

Проф. Вера Бонева не получава тези отговори. Преди да ни сигнализира за неработещата платформа, тя е изпратила до електронната поща на зам. кмета Панов две писма с още едно – допълнително, в което иска да й дадат и входящ номер на въпросите до него. "Един от въпросите ми кой е пряко отговорен. При подобни договори условието е базата от данни да стои безсрочно в интернет пространството. Ако бъдат изгубени ресурсите – лицето, подписало договора, трябва да понесе отговорност" - смята тя. 

Зам. кметът Пламен Панова не намира логика във въпросите на проф. Бонева. И подчертава още веднъж, че се работи по отстраняване на проблема.

Живко Терзиев е от фирмата, разработила платформата за дигиталното културно-историческо наследство. Знае за това, че от огромната база цифровизирано културно наследство на община Пловдив много малка част от няколко месеца е достъпно в интернет. "Към приключване на договора, базата и всичко работеше. След това няма как да носим отговорност за нещо, което не управляваме". 

По думите на Терзиев, е възможно срив в системата да се е получил заради запълване на дисковото пространство. Той обаче е категоричен, че когато се запълва съдържанието, е трябвало да бъде разширяван".

МЕСЕЦИ СЛЕД СРИВА ПРОБЛЕМЪТ ОЩЕ СТОИ

Месеци след срива на сървъра обаче все още проблемът се отстранява. За директора на НБ "Иван Вазов" Димитър Минев "резултатът не е много добър - губим, че не сме в интернет по време на пандемия. За нас не са запазени и немалка част от нещата, които са направени през последните години, а те са нашите успехи".  

Дали обаче ще се запазят всички, дигитализирани вече, културни обекти - питаме отново Пламен Панов. А отговорът му е: "Навярно ще има нещо, което ще се загуби. Но техниката е налице, скенерите - също, експертите, които продължават да работят не е пречка да извършат процеса отначало на тези единици, които са загубени".

А Димитър Минев от Библиотеката реагира: "Странно, най-малкото е странно, че трябва да се връщаме в позиция да изграждане и надграждаме".

Заместник кметът не се ангажира точно кога ще заработи отново платформата, но допусна, че е възможно да е до нова година. Ще я поддържа Община Пловдив. 

За „Дигитализация на културно историческото наследство на община Пловдив“ Финансовият механизъм на Европейското икономическо пространство е платил 586 хиляди евро. Проектът се сочи сред отличниците, а дигиталзцията - сред приоритетите на местната дминистрация.   ​

Още може да чуете в прикачения звуков файл.


ВИЖТЕ ОЩЕ

След сигнал до Радио Пловдив подновиха ремонта на Подбалканския път

Репортерска проверка на Радио Пловдив провокира подновяването на ремонта по Подбалканския път в района на село Иганово. Слушател от селото сигнализира, че от три месеца там дишат прах заради непоставена настилка. В края на януари 2021г. започва ремонт на Подбалканския път в района на с. Иганово. От тогава насам н астилката е на камъни и..

публикувано на 21.04.21 в 15:35
Радко Данаилов

Пловдивчанин живее година в абсурда на "Параграф 22"

В сигнал до Радио Пловдив 56 -годишен мъж от Пловдив обясни, че не може да подмени личната си карта, изтекла през април, миналата година. Причината е, че не може да посочи постоянен адрес за регистрация.  Изтичане срока на личната карта Пловдивчанинът Радко Данаилов се отписва от регистрацията си под тепетата, когато се жени и..

публикувано на 01.04.21 в 16:32

В МБАЛ Асеновград ваксини има, кадри няма

Слушател на Радио Пловдив сигнализира за временно прекратена ваксинация в болницата в Асеновград. 38-годишният Слави Тодоров трябвало да бъде имунизиран в 11 часа днес - време, определено му от националния електронен регистър за записване за ваксинация. Ваксина обаче той не получил, тъй като се оказало, че в МБАЛ Асеновград няма работещ кабинет..

публикувано на 30.03.21 в 10:58
Корито на река Благоевградска Бистрица

Боклуци в река Благоевградска Бистрица

За непочистеното корито на река Благоевградска Бистрица, сигнализираха слушатели на Радио Благоевград. Реката минава покрай алеята за парк „Бачиново“ – едно много посещавано място край Благоевград. Живеещите и разхождащите се в района жители и гости на областния център са притеснени от видимото затлачване на определени участъци от реката с голямо..

публикувано на 11.03.21 в 14:59

Зоната около въжения мост в Благоевград се нуждае от спешно обновяване

Слушатели на Радио Благоевград сигнализираха за лошото състояние на парковата зона около въжения мост в посока парк „Бачиново“.  Това предпочитано място за отдих на жителите и гостите на Благоевград в момента е доста занемарено. Изпочупени пейки, липсващи плочки по алеите, непочистени тревни площи, занемарени чешма и фонтани са само част за проблемите,..

публикувано на 04.03.21 в 15:00

Докъде стига търпението на живеещите в КК „Чайка“

Граждани, живеещи в КК “Чайка“ излязоха на пореден протест, провокиран от лошото състояние на пътната инфраструктура в района.  Разкопаването на улиците и неефективното изпълнение на част от проекта на Община Варна и изпълнител ВиК - Варна води до попадания на пътната настилка, прахоляк, който живеещите дишат всеки ден в продължение на три години и..

публикувано на 22.02.21 в 09:44

Парк-музей на боклуците във Варна

Територията на бившия горски разсадник във Варна се е превърнала в огромно сметище.  За това ни сигнализираха граждани, живеещи и работещи в района. С фоторепортера Румен Сарандев решихме да проверим каква е ситуацията там.  Още на входа на някогашния красив парк с богата растителност, се натъкнахме на огромна камара с боклуци. След..

обновено на 16.02.21 в 17:25
Национална многопрофилна транспортна болница

Проблеми с подновяването на шофьорските книжки на хората с увреждания

Правоспособните шофьор и с инвалидност от Варна и региона практически не могат да подновят изтичащите си свидетелства за управление на моторно превозно средство (МПС) . Сигнал за това получихме в реакцията, но за проблема потвърдиха и от М инист ерството на транспорта, информационните технологии и..

обновено на 16.02.21 в 14:23

Жителите на благоевградското село Зелен дол от години са на воден режим

В рубриката „Искам думата“ на Радио Благоевград жителите и кметският наместник на благоевградското село Зелен дол представиха един дългогодишен проблем, пред който са поставени през летните месеци, а именно воден режим. Към този нерешен проблем в селото хората се оплакват и от „лошо захранване“ на електрическата мрежа т.е. постоянно падане на..

публикувано на 15.02.21 в 16:24

Има - няма проблем с канализацията в Средец

„ Установили сме, че тръбите не се почистват, става затлачване, оттам връща в домовете . 90% от гражданите на Средец към тази битова канализация са включили и дъждовните води. Финансирането е само за битова канализация... В петте години на гаранция проектът подлежи на мониторинг от страна на Министерството на околната среда и..

обновено на 28.01.21 в 14:48