Паметникът, който предизвиква усмивки и размисли за миналото, настоящето и бъдещето

Лошото време напоследък не ни позволява дълги разходки из центъра на София, но точно на „Витошка“ има нещо ново, което си заслужава да видим. Това е паметникът на българския писател, адвокат, общественик и основател на Организираното туристическо движение в България – Алеко Константинов – Щастливеца. Паметникът е дело на скулптора Борис Борисов и архитекта Пламен Цанев. Той беше открит на 11 май, 119 години след гибелта на знаменития автор. Щастливеца е с костюм, облегнат небрежно на уличен стълб, на който има закачени табели с дестинации – Будапеща, Прага, Виена и Чикаго. Погледът на твореца е насочен към Витоша и Черни връх.„Поканата” на Алеко Константинов, в която за първи път се появява известният лозунг „Опознай България, за да я обикнеш“, събира около 300 човека, които на 27 август 1895 г. се изкачват до Черни връх и поставят началото на организирано туристическо движение в страната. В чест на това събитие Иван Вазов пише стихотворението „На Черни връх”, а споменава този излет и началото на българското планинарство също в свои пътеписи.

Някои от най-известните произведения на Алеко Константинов са „Бай Ганьо“, „До Чикаго и назад“, цикъла „Разни хора , разни идеали“ и знаменити фейлетони. Като писател Щастливеца е критичен, саркастичен, ироничен, темпераментен, хумористичен и не крие отношението си към политическата и обществената обстановка в страната. Любим автор е на малки и големи, а произведенията му са емблематични както за времето си, така и за настоящето.

Паметникът се радва на голямо внимание от българи и чужденци. Ето какво споделиха някои от хората, с които се срещнах там.

Според мен е много идеен. Много ми харесва как съчетава в себе си „Бай Ганьо“, „До Чикаго и назад“, най-известните произведения на Алеко. Вписва се в цялата архитектура на „Витошка“. Аз харесвам фейлетоните му. Въпреки, че Алеко Константинов не е наш съвременник, неговите произведения са доста актуални и в момента. – каза Гергана Георгиева.

Хареса ми. Алеко Константинов е личност, която заслужава да й бъде отредено място, да напомня за миналото и евентуално да ни амбицира за в бъдеще, да променим нещо в страната си. – допълни друга млада дама, която се взираше с възхищение в твореца.

Дияна Димитрова също беше очарована:

Много ми харесва паметникът. Интересен и алтернативен е. Поставен е на подходящо място – на кръстопът. Човек е готов да тръгне на всички посоки, заедно с Алеко. Не е на постамент, не му светят очите като на паметника на Самуил, което беше шокиращо, изглежда чудесно. Всички неща, свързани с неговото творчество са тук – куфарът, книгата, която може би е „Бай Ганьо“, табелите с посоките, на които неговите герои са пътували. – каза тя и с усмивка добави – Освен това е един хубав мъж, до когото можеш да се снимаш с удоволствие.

Също така позитивно се изказа и Яна Иванова:

Мисля, че  е доста оригинален паметникът и наистина отговаря на характера на Алеко Константинов – мечтател, идеалист, загледан в планината, в бъдещето.

Йордан Лозанов коментира кратко:


Чудесен паметник на чудесно място се появи най-сетне. Поздравявам скулптора и решението да се сложи точно на това място.

Последен до мен се спря Богдан, който, смеейки се, ми каза:

Уважавам го много, специално Алеко, а другите по-леко.

Снимки: Луиза Лазарова