4 основни текста
автор: Зигмунд Фройд
Поредица „Теоретични пространства“ включва работи на Зигмунд Фройд, психоаналитичната традиция и други сродни традиции в психологията, психотерапията и психиатрията на ХХ в. и до днес Това е книга № 1 в поредицата.
Този том събира четири фундаментални теоретични текста, занимаващи се с начина, по който човек чувства (най-вече отрицателни чувства) и по който мисли (най-вече чрез отричане).
Полиска или Модерната перверзност
автор: Жак-Антоан дьо Реверони Сен-Сир
Жак-Антоан дьо Реверони Сен-Сир (1767-1829) създава образци на ранномодерната литература, научни трактати и дори... инженерни бисери в полза на самия френски крал.
Романът "Полиска" (1798) е смес от отиващия си „любовен роман" на Просвещението и възникващия „черен роман" на модерността: еротика и екзотика, ужаси, измъчващи тялото чрез средства на науката, но терзаещи с равна сила и душата. Красивата и наивна полска графиня Полиска побягва от горящия си замък и чуждите нашественици към уж спасителна Европа, а всъщност попада из планини, подземия, замъци, които я дебнат ас злочестия, и преминава от ръце в ръце на хора, които я подлагат на чудовищни изтезания, търсейки любовна наслада. Еротично и злокобно - умението на автора в редуването им (не случайно геният му завършва в лудница!) е равностойно на това на Сад.
Мишел Фуко: „Всяка епоха има своята система на еротично познание, която подхвърля на изпитание (на съвместно изпитание) Границата и Просветеността... Модерната перверзност, истински престъпващите границите форми на еротизма намираме днес именно в пространството, през което преминава странното посвещаване на Полиска: при противоприродното..., там, в онзи тъмен ъгъл, където бди Знанието."
Заблудите на сърцето и ума
автор: Клод Проспер Жолио дьо Кребийон - син
Кребийон /1770-1777/ е сред най-прочутте френски романисти от епохата на Просвещението, личност-легенда в напарфюмираните парижки салони от първата половина на XVIII век.
Романът "Заблудите" /1736-8/ е емблема на литературата от епохата, бляскав сблъсък - но в танц! - на ерудираното либертинство и стандартните нагласи на времето си.
Чрез прочутата техника "имитация на мемоари" се представя навлизането в светското общество на млад благородник. Онези, които го посвещават, са, разбира се, жени... И постепенно, водени от думите - ах, тези главни герои в заблудите на ума и сърцето! - разбираме, че светското е в огромна степен символ на еротично...
А възхитителният рационализъм на гаснещата просвещенска епоха с лекота прави няколко пробива пред очите ни - на едно място книгата се превръща в съвременен трактат по /безочлив/ морал, на друго - в трактат по естетика на романа.
Драмата на надареното дете и търсенето на истинския Азавтор: Алис Милер
Тази световноизвестна книга е преднамерено "погрешно" озаглавена:
Тя не е само за надарените деца; не е само за децата; не е и само за онези възрастни, които отглеждат деца. Тя е за всеки възрастен, който поне веднъж е бил разтерзан от търсене на причините за своите болезнени преживявания.
Алис Милер, терапевт, експериментатор и теоретик, пише, че когато използва думата "надарено" в заглавието, има предвид всички нас, които в детството си сме се научили да си служим с природния си "дар" да се приспособяваме към начина, по който се държат с нас - често злоупотребявайки с чувствата и достойнството ни на малки същества, за да оцелеем.
"Надареността" е дарбата на всички ни да се справяме. Но достатъчно ли е простото оцеляване? Очевидно не. И тази книга ни помага за останалото: да търсим нашата собствена истина за нас самите и да си "спечелим" обратно радостта от живота, отвоювайки го от изтласканото преживяно.