6
Публикация във Фейсбук, получила стотици споделяния, твърди, че приемането на еврото в Испания е вкарало страната в дългова криза. Както и че Испания е била в подем след управлението на Франко, но ЕС "я унищожава постоянно и търпеливо." Текстът обяснява още, че в момента страната е обхваната от евроскептицизъм. Както и че загубата на песетата и приемането на еврото са нанесли най-големия икономически удар върху страната, която изживявала подем след управлението на Франко (след 1975 г.).
Тази графика на националния дълг на Испания през годините 1998-2021 показва състоянието на дълга след приемането на еврото в страната през 1999 г. Вижда се, че през първите години след влизането в еврозоната (до 2003 г.) размерът му дори намалява. Дългът започва стабилно да нараства след 2007 г., когато започва Световната икономическа криза.
Източник - Worlddata.info
Според Енциклопедия Британика дългова криза е ситуация, при която дадена държава не е в състояние да изплати държавния си дълг. Страната може да изпадне в дългова криза, когато данъчните приходи на правителството са по-малки от разходите му за продължителен период от време. Когато данъчните приходи са недостатъчни, правителството може да компенсира разликата чрез емитиране на дълг. Това се прави главно чрез продажба на държавни съкровищни бонове.
Визуалната демонстрация на състоянието на националния дълг Испания преди и след влизането на страната в еврозоната е достатъчно категорична, но все пак нека направим опит да обясним защо дългът нараства и какво през годините е довело до сегашното икономическо състояние на страната. Намираме го в доклад на трима икономисти – публикуван през 2017 г. в International Journal of Econometrics and Financial Management:
"Понастоящем Испания е изправена пред най-тежката финансова и икономическа криза през последните петдесет години. Икономическата рецесия в Испания започна през 2008 г. по време на световната финансова криза от 2007-2008 г. Основната причина за кризата в Испания беше спукването на ипотечния балон. Рецесията предполага силно нарастване на безработицата в Испания, което през 2012 г. надхвърля 25% - най-високото равнище в западните икономики през тази година."
Да подчертаем, че изследването е правено преди Covid пандемията и войната в Украйна да нанесат своя удар върху световната икономика.
"Испания преживя една от най-дълбоките рецесии сред европейските страни, засегнати от икономическата криза. - пишат още авторите. - Като четвъртата по големина икономика в Европейския съюз (ЕС) тя се счита за "твърде голяма, за да фалира", но и "твърде голяма, за да бъде спасена“.“
Подробно обяснение на причините за състоянието до 2017 г., подкрепено с данни и цитати, може да прочетете тук (статията е на английски).
В резултат на тръгналата от САЩ икономическа криза в края на 2011 г. държавният дълг на Испания възлиза на 736 468 милиона евро или 68% от БВП. Това всъщност не е толкова зле на фона на други държави - Италия (120% от БВП), Франция (86% от БВП). Съотношението между дълг и БВП на Испания тогава дори е по-ниско от това на Германия, чийто дълг е 80% от БВП, според Евростат.
До световната криза се стигна, когато балонът на прекалено оптимистичното кредитиране в сегмента на жилищните ипотеки в САЩ се спука и се наложи Lehman Brothers и стотици други банки да бъдат спасявани от данъкоплатците. Това ограничи кредитирането до такава степен, че потреблението и глобалната търговия се свиха драстично. Кризата се прехвърли по цял свят.
Кралският институт за международни и стратегически изследвания "Елкано" предлага оценка на ролята на еврото за икономическото състояние на Испания.
Статията е озаглавена „20-те години на Испания в еврозоната: полезна усмирителна риза“ и описва понижаването на лихвените проценти след влизането в еврозоната, което е довело да по-неразумни харчове на хората. Но изданието подчертава, че "самото евро не може да бъде обвинявано за безразсъдните и безотговорни кредитни практики на банките... Също така, еврото не е виновно за постоянно високата безработица в Испания (тя достига 24% през 1994 г., пет години преди въвеждането на еврото, и никога не е падала под 8% след приемането на еврото). Днес равнището на безработица е 15%, което е спад спрямо върховата стойност от 27% през 2013 г.“
Следващата графика може да бъде сметната за още едно доказателство, че приемането на еврото няма вина за дълговете на Испания. Тя показва тенденциите в нарастването на националния дълг на Испания, съпоставен с този на България, която, както е известно, не е в еврозоната. В маркираните с правоъгълник зони се вижда как расте дългът на двете държави през 2010-2022 г. Графиката за България (вдясно) е за периода от 1998 г., докато статистиката от Испания е от 1980 г. Годината 1998 е отбелязана с точка на графиката за Испания. Сходството в двете графики за периода 2010-2022 г. показва че други фактори, извън евровалутата, влияят на икономическите процеси в двете държави - едната член на еврозоната, другата - не. Вижда се още, че въпреки цитирания от автора на публикацията "подем", 5 години след края на управлението на Франко дългът на Испания стабилно расте.
Източник: https://countryeconomy.com/
С оглед на посоченото по-горе твърдението, че влизането в еврозоната вкарва Испания в дългова криза е НЕВЯРНО. Данните показват, че непосредствено след приемането на еврото икономическото състояние на страната дори се стабилизира, а дългът дори намалява. Не влизането в еврозоната, а Световната икономическа криза (2008-2014) вкарва Испания в дългова криза. А причината за сегашното икономическо състояние на страната отново е глобална - отражението на Covid пандемията и войната в Украйна.
А че испанците не гледат със скептицизъм към еврото, показва последното проучване на Евробарометър. Според него 79% от испанците смятат, че еврото е нещо добро за ЕС, а 68% - че е добро за страната им. (В тъмносиньо е процентът на анкетираните, които смятат че еврото е добро за ЕС (страната им), в оранжево - тези, които го смятат, че е лошо, а в светлосиньо и сиво - хората, отговорили с "не мога да преценя" и "не знам")
------------------
Този материал е изготвен по проекта „Пилотни радио-проверки на факти за по-надеждна медийна среда“ (#factcheckEI_BNR), изпълняван от Фондация "Европейски институт" и Българското национално радио с финансовата подкрепа на Европейския фонд за медии и информация (European Media and Information fund) – EMIF. Отговорността за съдържанието, подкрепено от Европейския фонд за медии и информация EMIF, е на автора и може да не отразява позициите на EMIF и партньорите на фонда – Фондация "Калуст Гулбенкян" (Calouste Gulbenkian Foundation) и Европейския университетски институт (European University Institute).
Екипът на БНР за проверка на факти поема ангажимент за проверка на твърдения, които могат да подведат слушатели и читатели по важни теми. Сигнали можете да изпращате на имейл reporter@bnr.bg Други материали от Екипа за проверка на факти на БНР може да прочетете на https://bnr.bg/factcheck
Съгласно множество публикации в онлайн издания и постове в социалните мрежи, както и според председателя на партия "Възраждане" Костадин Костадинов бронетранспортьорите, дарени от България на Украйна, е можело да се използват за гасене на пожарите, които бушуваха у нас през последните дни. Твърдение: В борбата с пожарите е..
Публикация във Фейсбук приписва изказване на президента на Китай Си Цзинпин, че при опасност от Трета световна война Китай ще помогне на Русия, а "на вас и Бог няма да може да ви помогне", ако решим да помогнем на Москва. "Стига сте обвинявали Китай . Китай не помага на Русия в момента , но ако реши да помогне Китай на Русия , на вас и Бог няма да..
В публикация, споделена в социалните мрежи над 4300 пъти, се твърди, че цената на електричеството в България на 25 юни 2024 г. е била 203,39 евро /MWh, при цена 70-80 евро в други страни. Твърдението провокира стотици негативни коментари. Твърдение: Цената на електричеството в България на 25 юни 2024 г. е била 203,39 евро/MWh В сайта..
Скорошното коронясване на наднормената госпожица Сара Миликен за Мис Алабама предизвика информационно земетресение и вълна от вторични трусове във всички социални мрежи, сайтове, електронни медии, таблоиди и дори по-сериозни периодични издания. В България снимката на Миликен също обиколи както социалните мрежи, така и някои вестници и..
Висока концентрация на медузи в Черно море показва видео в TikTok с хиляди гледания. Не се уточнява откъде и откога е заснето, но сред хаштаговете на видеото е и #България. Към 25 юни видеото е гледано над 725 900 пъти, споделяно над 10 000 пъти и харесано от близо 36 000 потребители. Сред коментарите има и въпроси за точното местоположение на..
Споделена наскоро над 1800 пъти публикация с видео във Фейсбук твърди, че неизвестни украинци парадират в Монако с реплика на Батмобила от филма на Тим Бъртън "Батман" (1989 г.), в който супергероят е изигран от Майкъл Кийтън. "Украинските "служители" вече се чудят как да демонстрират богатството си. Батмобил в Монако, с украински..
Дискусията по въпроса принтери или компютри са машините за гласуване у нас се разгоря с пълна сила миналата година, когато имаше и парламентарни и местни избори, но коментари имаше и в месеците преди очакваните евроизбори на 9, които се оказаха вот 2 в 1 (виж тук , тук и тук ). В публикации, разпространени в социалните мрежи, се..
В споделена над 170 пъти публикация във Фейсбук се твърди, че "Япония призовава за криминално разследване на „иРНК геноцид“ от глобалисткия елит". "Най-старшият онколог в Япония призова за официално разследване на умишления масов геноцид на милиони хора чрез иРНК ваксини срещу COVID-19", се казва още в публикацията, която придружена от..
Мишел Обама, съпруга на експрезидента на САЩ Барак Обама, се включва в тазгодишната кандидатпрезидентска надпревара на мястото на Джо Байдън – това твърдение отдавна се появява в традиционни и социални медии в САЩ, Русия и други държави, а сравнително отскоро се прокрадва и в България (виж тук и тук ). Твърдение: Мишел..
В различни публикации, споделени в социалните мрежи стотици пъти, се твърди, че преди 1989 г. само едно ТКЗС (Трудово кооперативно земеделско стопанство) у нас е изнасяло за година толкова плодове и зеленчуци, колкото сега е износът на цяла България. През последните години подобни твърдения периодично се споделят в социалните медии, като..
Електронна поща:
reporter@bnr.bgАдрес:
София, ПК 1040,
