21 страни от ЕС днес избират новите си евродепутати

| обновено на 25.05.14 в 12:02
Снимка: www.europarl.europa.eu

За Европарламент се гласува в 21 страни от Европейския съюз. Гласуването е задължително в Белгия, Люксембург, Кипър и Гърция.

Гърците ще гласуват за 21 депутати, които ще представят страната им в Европарламента. Паралелно се провежда и балотаж за кметове и областни управители. Видимо в страната се забелязва увеличена избирателна активност, но законът забранява информация за избирателната активност в деня на вота. Гласуваха лидерите на основните политически сили с общ призив повече гърци да участват в днешните избори. Предполага се, че активността на гърците при избора на областни управители и кметове ще активизира и евровота. 

Жителите на три малки, но емблематични за страната острови бойкотират евроизборите. Най-южната точка на Европа - малкият остров Гавдос, ще отчете нулево участие. Жителите му протестират срещу равнодушието на европейските власти спрямо унищожаването на сирийския химически арсенал в Егейско море. На друг остров наказват правителството, защото повече от година нямат лекар. Не гласуват и на остров Йос в знак на протест, че са лишени от ежедневен ферибот.

Изборният ден в Кипър протича спокойно, избирателните секции в страната започнаха нормално своята работа. За българските граждани, живеещи на острова, изборният ден ще продължи до 19 часа, час по-рано трябва да затворят избирателните секции за кипърските гласоподаватели.

Рекорден брой кандидати – 61 се борят за вота на кипърските гласоподаватели днес в третите по ред европейски избори, откакто Кипър е член на Европейския съюз. Почти 607 000 избиратели имат право да участват в определянето на шестимата евродепутати от малката средиземноморска страна. Близо 540 000 от тях са кипърски гърци, а почти 60 000 са кипърски турци. 53-ма от кандидат-евродепутатите са включени в листи на партии и коалиции, осем са независими. Освен традиционните партии с утвърдено място в обществения живот за място в Европарламента се бори и крайнодясната националистическа партия ЕЛАМ, както и новоучредената Партия за животните в Кипър. Новото при тези европейски избори в разделения между двете етнически общности Кипър е, че за първи път кандидати за европейски депутати от страната са и кипърски турци, граждани на Кипър. Те са петима, като за първи път беше регистрирана и съвместна двуобщностна избирателна листа с двама кипърски турци и четирима кипърски гърци.

Близо 18 200 000 румънци трябва да изберат 32-мата представители на страната в Европейския парламент. Кандидатите са 752-ма. Изборният ден ще продължи до 21 часа. Румънците могат да гласуват в над 18 000 секции в страната и близо 200 извън границите й. Основните кандидати са коалицията между Социалдемократическата и Консервативната партия, Национално-либералната партия, Демократичният съюз на унгарците в Румъния, Демократично-либералната партия, както и образуваната наскоро около президента Бъсеску партия "Народно движение". Има и осем независими кандидати, сред които гимнастичката Корина Унгуряну.

Голямата разлика в избирателната процедура спрямо България е, че румънците нямат право да променят местата на кандидатите в листите, отбелязвайки предпочитания от тях кандидат. По този начин румънците практически гласуват само за партийни листи.

За първи път в Германия на тези европейски избори няма да има долна граница за влизане в парламента. Досега тя беше 3 процента. Това дава шанс и на най-малките партии. Германия праща 96 депутата в Страсбург. Кандидатирали са се общо 945 души от 25 партии. Изненадата в този вот се очаква да поднесе новосъздадената партия, която се обяви против еврото и ще се бори за разпускане на еврозоната. В Германия успоредно с изборите за Европейски парламент се провеждат и комунални избори в 10 провинции. Урните отвориха точно в 8 часа и в тях ще може да се гласува до 18 часа. Малко над 64 милиона души имат право да пуснат бюлетина в днешния ден. В Берлин гражданите имат възможност с референдум днес да решат и съдбата на бившето летище "Темпелхоф". За първи път до урните се допускат граждани под 18 години. Навършилите 16 години в провинция Хамбург имат право да гласуват днес.

46 милиона французи са призовани до урните, за да изберат 74 евродепутати - почти 1/10 от състава на европейския парламент. Избирателната активност, която се очертава рекордно ниска, е решаващият фактор за резултата. В първите часове на вота пред избирателните секции във Франция не цари голямо оживление. Затова пък в над 400 по-слабо населени места, където обикновено гласуването приключва в 18:00, времето за вот е продължено по препоръката на френското Министерство на вътрешните работи, с надежда да се увеличи активността въпреки прогнозите за рекордно слабо избирателно участие. Едва късно вечерта ще научим първите резултати, от които ще стане ясно дали Франция ще отправи към Европа европейски ангажирано или евроскептично послание, след като последните анкети предвиждаха преднина за крайнодесните. 

Изборният ден в Италия е дълъг - от 7 до 23 часа местно време. С право на вот са над 51 милиона италианци за избор на 73-ма евродепутати. Изборният ден започна нормално в 7 часа местно време, но с две неизвестни - дали според проучванията към 45% от скептично настроените италианци ще гласуват и дали управляващите демократи ще надвият устрема на движението "Пет Звезди". В случай на успех от 40% от гласовете за демократите, премиерът Матео Ренци смята да поиска председателството на партията на Европейските социалисти. Освен за Европейския парламент в Италия се провеждат и местни избори, като кметове ще бъдат избрани в големите градове като Бари, Флоренция, Перуджа, Ливорно, Модена. Селището Педезина, само с 33-ма жители, също избира своя кмет.

В Дания успоредно с евровота се провежда и референдум за присъединяването на страната към Единния патентен съд на ЕС. Близо 4 милиона души с право на глас в Дания ще изберат 13 евродепутати от 100-те кандидати, които участваха в изборната надпревара. Социолози предвещават избирателна активност от близо 50%, значително по-ниска от активността на избирателите по време на парламентарните избори през 2011-а година, където близо 88% от датчаните упражниха правото си на глас. Проучвания сочат, че близо 1/3 от избирателите ще решат в последния момент коя политическа сила да подкрепят. Успоредно с изборите за Европейски парламент в Дания се провежда и референдум за присъединяването на страната към Единния патентен съд на ЕС. Тъй като подкрепата на Дания за създаването на европейската институция ще доведе до загуба на част от суверенитета на страната, подобно решение може да бъде взето само с подкрепата на 5/6 от народните представители. При липса на необходимото мнозинство датската конституция предвижда провеждането на референдум. Шест от осемте парламентарно представени партии одобряват присъединяването на страната към Единния патентен съд на ЕС. Очаква се избирателите също да подкрепят датското участие в новата институция на ЕС. 

-----------------------------------

Информацията е на кореспондентите на БНР



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!