На 500 километра от България

''Темата на деня в 300 секунди'' - петък, 22 януари

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В Кишинев отново има многохилядни протести. Те са провокирани от новоназначеното правителство, което почти криминално посред нощ положи клетва. И се изниза през задните врати на Парламента. Новият премиер Павел Филип веднага обяви като приоритет всички познати в политическия език евроценности, притури САЩ и МВФ и зачака подкрепа. В Молдовското народно събрание тя дойде като мнозинство от 5 гласа и от ляво и от дясно и от комунистите. Отвън 70% от избирателите са против.
Според протестиращите, целта на новата изпълнителна власт, трета за близо година, е да доприкрие банковата афера, „отклонила” според тамошната магистратура незнайно и досега къде, как и от кого, 1 млд. долара от спестяванията на гражданите. Самият нов премиер беше министър на комуникациите в преходния кабинет.
Срещу новата власт отвън застанаха и от ляво и от дясно и от крайно дясно, което вече разбива елементарното предположение, че протестите са политически и инспирирани от вън, разбирай Русия. Страната е на дъното но бедност в Европа, без икономическа визия и според не само протестиращите, се управлява и източва от олигархически конгломерат с различна партийна окраска. По-голямата част от населението работи в Русия. Този, който има румънски паспорт, който се добива само след декларация, че прабаба му е румънка, се пробва на Запад. Чуждите инвестиции са в два МОЛ-а в столицата и няколко винарни наоколо. Чрез декларациите за евронасоченост, членство в НАТО и демократични ценности управляващите се надяват да се доберат до външно финансиране, което досега, колкото и малко да е, обикновено се употребява предимно за лични цели.
Геополитически Молдова се разглежда като пречка за утвърждаването на руския анклав Приднестровие, който исторически е бил част от страната само по време на създадената от Сталин конфигурация Молдавска социалистическа република.
В страната живеят над 100 000 граждани, които на последното преброяване са се определили като българи. Реално са в пъти повече. Властите се опитват, основно с административни решения, да дебългаризират това население. Нашите сънародници живеят в райони, които граничат, или са част от Приднестровието. От другата страна на границата, в Украйна са още 200 000 българи. Затова всеки конфликт там става до известна степен и наш. И опитът да се пази олигархия винаги свършва не мирно. Оттам до България са 500 км.