Срамните думи

“Темата на деня в 300 секунди“ – понеделник, 22 февруари

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Едно от явленията в източноевропейското кино в последно време е румънската картина „Защо аз?”. В нея млад, проспериращ прокурор се самоубива, смачкан от система и началници, след като отказва да заведе дело срещу свой колега. Филмът е по действителен случай, името на главния герой не е променено, част от снимките са правени в жилището му. Действието се развива през 2002 година. Има огромен медиен шум. Тогавашният премиер, който е свързан с делото, сега е в затвора.
Две години по-рано у нас имаме същият сценарий. Тогава се самоуби прокурорът Николай Джамбов. Делото беше заметено под алинеи и давност, а медиите се снишиха пред тогавашните силни на деня в правосъдието.
Тези дни, след тежък служебен разговор се самоуби и съдията Цветан Ценов. Както се казва, още преди стъмване шефът му в градския съд излезе с клиширана декларация, която иначе може да се приеме и като опит за намеса в разследването, или вероятно като нещо друго, свързано със съвестта човешка. Този път съдийската асоциация излезе с документ, в който се казва: Съдия стана срамна дума. Толкова срамна, че от нас се иска само… тихо да работим, като изпълняваме исканията на митинги, протести, площади, знайни и незнайни кукловоди.
Магистратските началници са най-високоплатените и привилегировани служители у нас, а системата е с най-ниска степен на доверие. Доклади пък от Европа показват, че там такова кажи-речи направо липсва.
Сигурен съм, у нас има много млади, честни, кадърни и нахъсани за достойна работа съдии, прокурори и следователи. Но те са в хватката на роднинско-приятелското управление на системата, служещо и хранено от олигарсите на прехода. Именно тази несменяема и ненаказуема прослойка превръща страната ни в аутсайдера на Европа.
Обидно и болно за всички ни. Обидно, че никой от Евросъюза не ни превъзхожда нито интелектуално, нито нравствено като народ. А сме пáрият, като държава.
Както се казва, изводите са за нас. Още по-обидно и болно е когато ни сравняват с нещата отвъд Дунава, където обаче правосъдието се администрира от младите.