Проблем на настоящето и бъдещето

Снимка: БГНЕС

Скоро бях в едно кметство. Дойдоха майка и внучка, за да попълнят молби за детски надбавки. Водеха бабата, защото само тя била грамотна в семейството.
В образованието сега вървят търгове по Оперативна програма „Наука и интелигентен растеж”. Парите там са близо милиард и 400 млн. лв. Европейско и национално финансиране. Това прави ведомството едно от най-богатите засега. И може би затова там служебната турбуленция не спира.
Една от целите на програмата - преждевременно напусналите ученици да се смалят като абсолютен показател под 11%. С две думи, да се намали неграмотността у нас. Въпреки, че все още умните спорят, дали неграмотен е този, които не може да чете, пише и смята, или онзи, който чете, но не разбира. А когато едно обществено икономическо явление започва да се мери с цифри, то вече престава да бъде явление, а проблем и на настоящето и на бъдещето.
България е водеща в редица европейски класации по неграмотност. Допреди четвърт век тази дума беше непозната. Според конституцията училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително. Не образованието, а обучението. Същевременно с програма за много-много милиони ние ще се борим срещу преждевременното напускане на класната стая. Не с неграмотността. Т.е ние и сега признаваме, че живеем в среда в разрез с основния ни закон. Защото и тези заложени за много похарчване 11% само ще продължат проблема. Защото след поколение стават в пъти повече. Но кой се интересува от конституцията, като има добре осчетоводявана програма.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!