Кр. Павлов: Може да не е необходим нов държавен дълг от външните пазари догодина

Снимка: БГНЕС
Догодина може да няма необходимост от нов държавен дълг от външните пазари, прогнозира пред "Хоризонт" главният икономист на една от водещите банки у нас Кристофор Павлов. Фискалният резерв, който към края на май е 13,4 млрд. лева, е достатъчно голям, за да позволи дори правителството да увеличи харчовете и така да смекчи негативния ефект от Брекзита върху българската икономика, коментира Павлов:

Според мен, нивото на буфери е много комфортно и трябва да се наблюдава ситуацията в развитие и да се прецени в началото на следващата година дали е необходимо да се излиза отново на външен пазар, или е достатъчно нуждите от финансиране, доколкото има такива, да се посрещнат с емисии само на вътрешния пазар.

Данъкоплатците няма да се наложи да платят евентуални неточности в банковия сектор, ако такива бъдат открити от протичащите оценки, смята Павлов. Въпреки че еврозоната остава дългосрочна цел, не трябва да бързаме в този момент, заяви още той.

Самата еврозона е в процес на нещо като преучредявате в момента, за да може да се адресират слабостите, които кризата от 2008 г. извади на показ.

Българският банков сектор е силно профитабилен, което ни кара да смятаме, че ако се наложи да бъде той допълнително укрепван с увеличаване на капитала и с мерки за преструктуриране и сливане на банки, самият частен сектор ще има интерес да участва в този процес.

Икономическият растеж на България ще се забави заради решението на Великобритания да напусне Европейския съюз, прогнозира Павлов. Основният ефект върху икономиката ни ще дойде от намаляването на инвестициите, обясни той. Половината от този ефект може да бъде компенсиран, ако правителството увеличи разходите тази и следващата година. Това обаче може да върне дефицита до 2,5 на сто от БВП. Това няма да е проблем, защото хазната има достатъчно буфери.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!