На срещата в Брюксел все още няма съгласие за общи действия по миграционната криза

Снимка: ЕПА/БГНЕС

До момента 11-те лидери на балканските и централноевропейски държави не са постигнали съгласие за общи действия по миграционната криза. След края на формалната част от срещата високо равнище в Европейската комисия в Брюксел те продължиха преговорите на вечеря.

Предложенията на Жан-Клод Юнкер от понеделник да започнат конкретни оперативни действия срещу миграционната вълна са срещнали съпротива сред държавните лидери. Първи излезе сръбският премиер Александър Вучич, който съобщи, че конкретни решения в идните дни и седмици няма да има, но поне е било поставено началото на диалог:

Не плача, не хленча, не се оплаквам. Вече научихме, че ще получим някакви средства от ЕС, но сумата не е много значима. Сърбия е готова да приеме собствена квота бежанци, ако Хърватия вземе 2 000 души, ние ще вземем 3 000. Но какво да правим, ако те не желаят да стоят у нас? Да ги вкараме в затвора ли? Не мисля.

Българският премиер Бойко Борсов се е противопоставил на предложението на Юнкер Гърция и останалите страни по маршрута да искат подкрепа от ЕИБ, ЕБВР и Банката за развитие на Съвета на Европа за изграждането на центрове за подслон на мигрантите: 

Категорично не съм съгласен с формулировката да вземаме заеми от международни финансови институции, за да се оправяме с бежанската вълна. Винаги съм бил за стриктното спазване на маастрихтските критерии от всички държави в Европейския съюз – до 3% бюджетен дефицит, да не минава нагоре над 60% външният дълг. Сега с всичко това, което се предлага, някои държави може да се изкушат и да си подменят, да речем, цялата военна техника, граничарска техника и всичко останало със заеми и да вдигнат дефицити. След една година пак да отидем да говорим пък за финансова криза. Затова съм против.

Част от плана обясни председателят на ЕП Мартин Шулц:

Очакваме на бежанците да се предоставят базисни човешки условия за настаняване. Храна, вода, дрехи, подслон, училище за децата. Това е основно правило в Женевската конвенция, към която всички трябва да се придържат. Страните, които трябва да защитават външните граници на ЕС като Гърция и България, могат да получат пари и персонал като помощ от европейските институции. Но те трябва по-добре да охраняват границите.



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!