Вашите сигнали остават "глухи" за институциите, сблъскали сте се с проблеми или пък сте станали свидетели на интересна история, която искате да разкажете.
Вече има как – на специална платформа в сайта на БНР очакваме вашите снимки, видеа и кратко описание.
Пишете ни на "Подай сигнал", а нашите репортери ще направят проверка и ще разкажат в ефира на БНР, ще го покажем във "Вашият сигнал" на сайта ни и в социалните мрежи.
Дефицит от 4 процента от Брутния вътрешен продукт и нов заем от близо 4,5 милиарда лева предвижда проектът на актуализацията на бюджета от служебното правителство. Това означава, че дупката в държавната хазна ще е над 3 милиарда лева, а не заложените милиард и половина лева.Новият държавен дълг ще трябва да осигурява буфери за гарантиране стабилността на банковата система и социалната система.Документът е публикуван на сайта на финансовото министерство и е раздаден на социалните партньори.
Реално дефицитът в държавния бюджет ще нарасне до 3,6 на сто от Брутния вътрешен продукт, или в левово изражение - с милиард и половина лева. Но от финансовото министерство са заложили и недостигът на средства в Здравната каса, както и разплатените през Републиканския бюджет пари по двете спрени от Европейската комисия оперативни програми - "Околна среда" и "Регинално развитие", по които чакаме възоновяване на плащанията в края на октомври. С тях в сметката, дефицитът достига 4 на сто, или повече от 3 млрд. лв.
Проектът за актуализацията предвижда и спад в първоначално заложения ръст на икономиката - от 1,8 на 1,5 на сто. Това означава редуциране надолу на очаквания размер на БВП с два милиарда и половина. Оттук и рисковете за неизпълнението на данъчните приходи. Според актуализираните прогнози за приходите, заложеното неизпълнение ще надхвърли един милиард.
Така, надценената прогноза за икономическата ситуация и очакваната повече от процент дефлация за годината, налагат актуализацията на бюджета. Според проекта, за бюджетните учреждения се предвиждат 448 милиона и половина, като най-големият недостиг на пари се очертава в здравеопазването и във МВР. Сериозно недофинансиране има и в социалната система, заради увеличения брой на нуждаещите се от социална закрила.
По отношение на дълга, в предвидените 4 млрд и половина, е заложена възможност за дългово финансиране с обезпечаване на одобрената от ЕК държавна помощ в размер на 3 млрд. лв. от държавния бюджет, в подкрепа на банковата ни система. Други 700 млн. лв. са предвидени към Фонда за гарантиране на влоговете в банките.
Посочените обстоятелства налагат увеличение на допустимия максимален размер на държавния дълг към края на годината до 22,5 млрд. лв., което прави 28,4 % от прогнозния брутен вътрешен продукт. Предвижда се максималният размер на новите държавни гаранции, които могат да бъдат издадени през годината, да бъде увеличен с 2 милиарда във връзка с предвидената възможност за издаване на държавни гаранции в полза на Фонда за гарантирането на влоговете.
