Вашите сигнали остават "глухи" за институциите, сблъскали сте се с проблеми или пък сте станали свидетели на интересна история, която искате да разкажете.
Вече има как – на специална платформа в сайта на БНР очакваме вашите снимки, видеа и кратко описание.
Пишете ни на "Подай сигнал", а нашите репортери ще направят проверка и ще разкажат в ефира на БНР, ще го покажем във "Вашият сигнал" на сайта ни и в социалните мрежи.
Млади хора с лепенки на устните показаха символично желанието си да им бъде даден шанс да изразят своето мнение. Уличната проява беше на Младежката мрежа "Мегафон" по повод 25-годишнината от приемането на Конвенцията на ООН за правата на детето у нас.
За да говорят, на младите хора трябваше да им се даде шанс чрез отстраняване на лепенката от устните. Станислав Дудов, координатор "Детско и младежко участие" в Националната мрежа за децата:
Самият факт, че ти е дадена думата, те прави уверен следващия път отново да се изкажеш. Понякога това е дори въпрос на закрила. Ако детето не е свикнало, че някой се интересува какво се случва с него, не е свикнало, че някой го пита за каквото и да било. Може проблеми, свързани с тормоз, с всякакви прояви на насилие, да останат скрити за възрастните, които иначе биха поели отговорност.
По какви теми е нужно да чуваме мнението на децата, попитах и свалих лепенката от устните на 17-годишната Виктория Кънева:
Решенията, които се взимат за тях - т.е. за тяхно добро, което родителите смятат, че е така. Когато искаме да оспорим мнението на дадено дете, трябва да му обясним, да го изслушаме, така че то да разбере защо евентуално греши, но не трябва да му казваме "ти не разбираш", "ти си малък", защото това до някаква степен може да накара детето да се чувства маловажно.
Когато мнението на децата е пренебрегвано, идва страхът, споделя 17-годишната Кристина Кордова:
От това, което може би ще ти кажат след това е дали няма да те унижат още повече по някакъв начин. Дали няма да ти намалят шансовете в бъдеще да успееш по някакъв начин в това, което искаш.
