Вашите сигнали остават "глухи" за институциите, сблъскали сте се с проблеми или пък сте станали свидетели на интересна история, която искате да разкажете.

Вече има как – на специална платформа в сайта на БНР очакваме вашите снимки, видеа и кратко описание.

Пишете ни на "Подай сигнал", а нашите репортери ще направят проверка и ще разкажат в ефира на БНР, ще го покажем във "Вашият сигнал" на сайта ни и в социалните мрежи.

Народното събрание разглежда на първо четене конституционните промени за съдебната власт

Бойко Борисов: Сега аз съм оптимист, че всички политически партии разбраха колко ни е важно и ще подкрепят Закона на първо четене

| обновено на 23.09.15 в 12:46
Снимка: БГНЕС
Промените в Конституцията, свързани със съдебната власт, обсъждат в Народното събрание. За приемането им на първо четене са необходими поне 160 гласа. Председателят на парламента Цецка Цачева прочете мотивите за внасянето на промените:

Надявам се след дебатите, които ще имаме сега, мнозинството, квалифицираното мнозинство, необходимо за изменение в конституцията, да бъде убедено в необходимостта и навремеността на тези промени. Изменението на Конституцията, колеги, не е самоцел. Това е част от общия пакет, необходими промени в законите, които касаят съдебната власт, за да може да постигнем нещо толкова простичко, което всички ние като граждани очакваме – справедлива съдебна система.

Основните критики дойдоха от БСП. Михаил Миков каза, че промените са механични и допълни:

Днешната промяна в Конституцията се прави от едно несигурно мнозинство. Мнозинство, което пита първо КС, дали това не е противоконституционно. Сега това несигурно мнозинство чака Венецианската комисия. Ако Венецианската комисия, уважаеми народни представители от събраното мнозинство, ви каже, че това не съответства на независимостта на съдебната власт, тогава арменският поп ли ще питате?

Повечето партии предпочитат под формата на изявление да изкажат подкрепата си за промените, положителни думи се чуха и от реформаторите и от ПФ – двете партии, които подкрепят управлението на ГЕРБ. Борислав Борисов каза в залата, че АБВ няма да променят позицията си по спорната точка за квотите в колегиите на ВСС.

Извинявам се за израза, но в случая желанието на вносителите за обяздване на професионалната квота от политиците е повече от очевидно за нас. Парламентарната група като цяло да гласува "въздържал се", като председателят на групата гласува "за", с което да даде символичен знак на политическите сили, че АБВ ще участва във всички бъдещи дебати и ще подкрепи промените, които не противоречат на заетите от нея позиции.

От ДПС заявиха, че  е необходимо да има между второто или третото четене прецизиране на текстовете, за да бъде прокламирана независимостта на съдебната власт. От начина, по който протичат дебатите в пленарната зала, става ясно, че различията ще бъдат изглаждани между четенията.

Законопроектът за промени в Конституцията, пряко свързани със съдебната власт, ще бъдат приети на първо четене в Народното събрание, увери премиерът Бойко Борисов, който участва на Председателски съвет преди заседанието на парламента. Не стана ясно дали проектът ще събере 180 гласа, което да му гарантира много бързи срокове между първо и второ четене. Борисов коментира след срещата, че е дошъл, за да призове парламентарните сили за широка подкрепа.

Сега аз съм оптимист, че всички политически партии разбраха колко ни е важно и ще подкрепят Закона на първо четене. 180 гласа не е сакралното число, то дава възможност за това, за което сме се разбрали и се гласува и приеме в парламента, да тръгне по бързата писта. Дойдохме заедно с министър Иванов да помолиме всички политически партии и всички депутати да го подкрепят, защото тази промяна е важна и за нас, изключително много за хората, и би бил добър знак за нашите партньори в Брюксел.
 
Министърът на правосъдието Христо Иванов подчерта, че е важно да се съберат 180 гласа, тъй като ще е знак за януарския мониторингов доклад на Европейската комисия за съдебната система. Той обясни, че е призовал за подкрепа на първо четене, като ще се мислят варианти по квотното разпределение в съдийската и прокурорската квота между двете четения, за което настояват от АБВ, без обаче да се променя принципното разпределение:

Ясен е стандартът, че ние трябва да осигурим в съдийската колегия мнозинство от съдии, избрани от съдии. При положение че ние сме обвързани с числото 11 на парламентарното представителство на ВСС, за да са по малко те от шестте, които са представителите на съдиите, трябва да са пет. Това остава шест за другата колегия, които някъде трябва да им намерим място, тоест, аритметиката е доста проста, ситуацията е доста сложна. Има различни насоки, в които могат да се търсят решения, включително завишаване на мнозинствата, с които се избират парламентарната квота във ВСС, без да се правят компромиси с наистина принципното положение, което е фиксирано в стратегията с гласовете на всички политически сили.

Проектът бе формулиран в края на лятната сесия на парламента. В ревизирания проект, който беше внесен от 180 народни представители от ГЕРБ, ДПС, Реформаторския блок, БДЦ и трима от АБВ, останаха текстовете, регламентиращи разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии – съдийска и прокурорска, създаването на възможност за внасяне на жалби от Висшия адвокатски съвет до Конституционния съд и засилване на ролята на инспектората на Съвета. Промените предвиждат съдийската колегия да има 11 членове – 6 избирани от общото събрание на съдиите и 5 от Народното събрание. Записано е прокурорската колегия да има 12 членове, в това число главният прокурор, 4 членове, избирани от Общото събрание на прокурорите, един, избиран от Общото събрание на следователите, и 6 – избирани от Народното събрание. Заседанията на пленарния състав ще се ръководят от министъра на правосъдието. Въвеждат се и нови правомощия на Инспектората към Висшия съдебен съвет. Той ще прави проверки за конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи.

Съгласно приетите правила на първо четене промените в Конституцията ще бъдат гласувани по принцип изцяло, те ще смятат за приети, ако за тях гласуват три четвърти от народните представители или минимум 180 депутати. Срокът тогава между първо и второ четене ще е кратък, дори в рамките на две седмици. Ако това не стане, но все пак гласувалите са 160, то предложенията между първо и второ четене ще се правят минимум след два месеца.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!