Вашите сигнали остават "глухи" за институциите, сблъскали сте се с проблеми или пък сте станали свидетели на интересна история, която искате да разкажете.
Вече има как – на специална платформа в сайта на БНР очакваме вашите снимки, видеа и кратко описание.
Пишете ни на "Подай сигнал", а нашите репортери ще направят проверка и ще разкажат в ефира на БНР, ще го покажем във "Вашият сигнал" на сайта ни и в социалните мрежи.
И тази година галерия "Аспект" посреща Коледните и Новогодишните празници с изложба на Иван Христов – Грога. По традиция в края на всяка година само галерия "Аспект" показва новите картини на художника. В експозицията са представени 22 нови картини с характерните за Грога теми и сюжети: зимни пейзажи, натюрморти и „портрети” на птици.
Но заедно с тези тревожни картини Грога е майстор и на лиричния приказен реализъм, на романтичните коледни пейзажи, излезли сякаш от страниците на сборник с приказки – снежни хълмове, ситни снежинки, сгушени под снега къщи и едно светещо в студената пустош прозорче, което те мами и вика с обещанието за горящ огън и семеен уют.
Интересно е защо никъде в неговите картини не присъства човешки образ: Ох, ако ви кажа, че го смятам за излишен в пейзажа, може би няма да прозвучи добре, но истината е, че където и да се е намесил човекът, се получава урбанистичен пейзаж – стъкло, бетон, магистрали, затова избягвам да го рисувам. При отсъствието му се получава една тишина в природата...
Не такова е обаче отношението на художника към птиците, нещо повече – той обожава да ги рисува, защото за него те са едни от най-красивите творения на природата и той си поставя за цел да пренася тяхното великолепие върху платното. Дори успява да им придаде чисто човешки качества, изразени чрез позата, погледа, заобикалящата ги среда: „Любопитко”, „Царят”, „Мислител”.
Майстор е и на класическия натюрморт, на това да изрисува в едър план едно цвете с капките роса толкова детайлно, сякаш го виждаш през увеличително стъкло. И всичко това художникът постига с класическата технология на маслени бои върху платно.
Грога работи в ателието си в родното си село Думници, където се е установил от десетилетие, и води, по собствените си думи, доста затворен и усамотен начин на живот. Рисува всеки ден, старае се да улавя и пресъздава различните състояния на природата, които се раждат и променят пред очите му. Тези моментни природни картини пренася върху платното, но бяга от буквалността, не обича да копира от фотографии, макар те да му помагат да съхрани мига.
