Вашите сигнали остават "глухи" за институциите, сблъскали сте се с проблеми или пък сте станали свидетели на интересна история, която искате да разкажете.

Вече има как – на специална платформа в сайта на БНР очакваме вашите снимки, видеа и кратко описание.

Пишете ни на "Подай сигнал", а нашите репортери ще направят проверка и ще разкажат в ефира на БНР, ще го покажем във "Вашият сигнал" на сайта ни и в социалните мрежи.

Превръща ли се в епидемия фалшифицирането на картини на български художници?

БНР Новини
Снимка: архив

Фалшифицирането на картини е проблем, разпространен из целия свят, а България не остава по-назад. Учудващо голяма продукция на фалшифицирано изкуство се наблюдава на българския аукционен пазар от десетилетия насам. Понякога даже нелегалните копия се пласират на по-висока цена от оригиналите. Този „бизнес“ е удобен за много хора, сред които са търговци и художници. Към чии творби най-често посягат ръцете на измамниците разказва Емил Чушев, реставратор на картини, управител на аукционна къща и на галерия в центъра на София.

СнимкаНещата опират до това, колко струва един автор. Когато цените на оригиналните картини, които се предлагат, са по-високи, толкова по-често се фалшифицира самият художник, просто защото това е търговска дейност. Търси се моменталната печалба. Много рядко се фалшифицират художници, чието изкуство не се продава на високи цени, защото няма изгода да се продадат нелегалните копия. Най-често се срещат фалшификати на Владимир Димитров-Майстора, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Борис Денев, Данаил Дечев, Никола Танев и др. Ако погледнем първите двадесетина души от класацията на българските стари автори, поне 19 от тях са нелегално копирани.

Българското изкуство е високо ценено, но най-вече в границите на държавата. От години на пазара  има повече търсене, отколкото предлагане. Това е причината фалшификатите да представляват голяма част от предлаганото на търгове. Понякога даден колекционер купува изкуство за хиляди левове и впоследствие разбира, че то е фалшиво, но е прекалено късно да се вземат мерки. По-подробно по темата разказва Кристина Белева, реставратор към Националната галерия:

СнимкаПазарът е доста свит. Произведенията са малко. Периодът, в който ние имаме светско изкуство, е около 100 години. Свободните произведения вече се разпределиха по частните колекции. Фалшивите картини са достъпни за хора, които искат да се нарекат колекционери. Има колекции, които се състоят от 80% фалшификати, но собствениците не желаят да признаят това. Има и хора, които отказват да получат официален документ за това какво притежават. Те са вложили голяма сума и по този начин ще я загубят. Не искат да загубят и доброто си име.

Естествено, трябва да се прави разлика между легална реплика и фалшиво копие. Някои колекционери се задоволяват с картини, за които е ясно, че не са оригиналните. По какво се различават законните от нелегалните копия обяснява Емил Чушев:

Копието трябва да се различава от оригинала. Това обикновено се прави в размера, който трябва да е по-голям, или по-малък от този на оригиналната картина. Истинските реплики се правят, докато се гледа от оригинала, а не от репродукция. При фалшификатите се търси копирането на художника, с цел да се възпроизведе по определен начин, който не винаги е добър, и след това да се продаде като работа на оригиналния художник. Легалните копия се подписват с дата, име и т.н. Това е точно регламентирано в Закона за културното наследство. За да се направи копие на картина, която е в Националната галерия, се изисква разрешение оттам, плащат се права и т.н.

Според експертите от сферата най-трудно се фалшифицират акварелни картини, защото една малка грешка е фатална и рисуването трябва да започне отначало. Интересното е, че за да се получи качествено фалшиво копие, то трябва да е нарисувано от умел художник, от човек, който с чисто сърце продава таланта си за пари. Този човек знае, че няма да бъде наказан, защото за момента санкциите срещу това престъпление са минимални, най-често изразени в парична глоба. Според Закона за културното наследство мерките са по-строги за търговци, които пласират картини по-стари от 50 години, без документ за идентификация. Те подлежат на лишаване от свобода за 2 до 6 години.

Фалшифицирането на изкуство е епидемия и това ще продължи, докато не се вземат по-сериозни законови мерки срещу хората, които потъпкват труда на велики художници в името на бизнеса си.

Снимки: Луиза Лазарова и личен архив


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!