Вашите сигнали остават "глухи" за институциите, сблъскали сте се с проблеми или пък сте станали свидетели на интересна история, която искате да разкажете.
Вече има как – на специална платформа в сайта на БНР очакваме вашите снимки, видеа и кратко описание.
Пишете ни на "Подай сигнал", а нашите репортери ще направят проверка и ще разкажат в ефира на БНР, ще го покажем във "Вашият сигнал" на сайта ни и в социалните мрежи.
Еврокомисията посъветва България да пренасочи оставащите еврофондове за образование на населението и реформи на администрацията в най-бедните си региони.
Докладът е изготвен под ръководството на комисаря за регионалната политика Корина Крецу и обхваща 47 региона в осем държави от Евросъюза с трайно отсъствие на растеж, където доходите на населението са най-ниски, а брутният продукт е под 50% от средното европейско равнище.
Необразованото и неквалифицирано население е сред основните причини за слабия икономически растеж в българските региони. С изключение на югозападния регион, включващ столицата София, цялата останала територия е възприема от Брюксел като най-бедна в Съюза.
Страната ни е с най-ниски резултати според Европейския индекс за добро управление на държавния сектор. Цитира се изследване на Световната банка, според което корупцията и сивия сектор се възприемат като много по-голяма пречка за правенето на бизнес, отколкото в останалите 13 развити икономики от Съюза.
За последните 17 години населението в бедните региони на България е намаляло с 10%. Северозападна България е печален рекордьор, защото хората там вече са с 20 на сто по-малко. Като основна причина се посочва миграцията на хората към по-проспериращи икономически зони.
Докато средно страните в ЕС харчат 2% от БВП за наука, в България се инвестират едва 0,5 на сто, като развойната дейност е предимно държавна.
Отбелязва се, че при употребата на еврофондовете за сближаване България приоритетно строи инфраструктура в транспорта, екологията и енергетиката, докато бедните региони в Италия, Португалия, Испания, Унгария и Полша залагат на инвестиции в конкурентноспособността и работната сила.
Въпреки това в изоставащите български региони до ден днешен не съществуват жп връзки, по които влаковете да се движат над 80 км/ч.
Според доклада не се отделя достатъчно внимание на изоставащите населени места при насочването на еврофондовете по кохезионната политика. Препоръчва се изместване на фокуса от инфраструктура, към насърчаване на предприемачеството и вложения в човешкия капитал чрез образование. Ако не се подобри качеството на администрацията и управлението в бедните региони, това ще сложи спирачка на икономическото им развитие, предупреждава Еврокомисията.
