Вашите сигнали остават "глухи" за институциите, сблъскали сте се с проблеми или пък сте станали свидетели на интересна история, която искате да разкажете.

Вече има как – на специална платформа в сайта на БНР очакваме вашите снимки, видеа и кратко описание.

Пишете ни на "Подай сигнал", а нашите репортери ще направят проверка и ще разкажат в ефира на БНР, ще го покажем във "Вашият сигнал" на сайта ни и в социалните мрежи.

Грегор Волай: Европейският механизъм за гражданска защита започва подготовка за спасителни действия при пожари в страните от ЕС

Снимка: Ангелина Пискова


Европейският механизъм за гражданска защита започва подготовка за спасителни действия при пожари в страните от ЕС , в т.ч. и в България. В механизма влизат и други страни - участнички в механизма - Турция, Сърбия, Македония, Черна гора, Норвегия и Исландия.

Механизмът може да бъде задействан на базата на подадено искане за помощ. То може да дойде както от засегнатата страна, така и от международни организации като ООН или неправителствени организации като международната организация по миграцията.

Това каза в интервю за "Хоризонт" Грегор Волай от Европейския център за координация при извънредни ситуации и обясни:

В координационния център за отговор при извънредни ситуации, базиран в Брюксел, получаваме искането, след което го предаваме на всяка от страните-участнички в механизма чрез системата ни за комуникация при извънредни ситуации. След това те ни казват какво могат да предложат. 

Страните предлагат помощ  изцяло на доброволна основа, обясни Волай и даде пример, какво би станало, ако България поиска такава помощ:

Да кажем, Германия решава какво може да даде, след което уведомява европейския координационен център при извънредни ситуации, така че нещата да не се дублират и да не се налага България да влиза в контакт с всички страни-членки и дори участнички в механизма. За България е добре да има само един партньор, като тя е активно включена в цялата система. Съществува и т.нар. "европейски капацитет за отговор при извънредни ситуации", който наричаме доброволческо бюро. В него страните са заложили предварително ресурсите си за случаи като наводнения, земетресения или пожари - в бюрото има конкретни неща, наречени "модули за спасително-издирвателни работи в градски условия", "модули с висок капацитет за изпомпване на водата", спасителни кораби. След като те са там, това означава, че в случай на наводнения в България, ресурсът на тези страни може да бъде разгърнат далеч по-бързо към засегнатата страна, защото ние вече знаем, че този капацитет съществува и че страните имат желание да го предоставят.

На въпрос за колко време първата помощ може да пристигне в засегнатата страна, Волай отговори:

Зависи кога сме получили искането. Според практиката и регулациите, първо информираме страната, която може и иска да окаже съдействие. После, в рамките на 6 часа те трябва да са готови да се разгърнат. В рамките на 12 часа трябва вече да действат.
Европа е наясно с потенциалния проблем за Балканите в  сезона на пожарите, обясни Волай. Всички страни, които биха могли да се окажат засегнати от опасността работят в тясно сътрудничество, допълни той:

През май ще се срещнем, ще обменим информация и ще наредим на експертите по горските пожари да подсилват координационния център за спешни действия всяка седмица - като се започне от 15-ти юни и се приключи в края на септември. Всяка седмица ще идват по двама експерти от страни-членки на Европейския съюз, а и не само от тях. Колкото до потенциално застрашените страни, ние ще използваме целия им наличен ресурс за борба с пожарите, за да ги накараме да се борят с потенциалното бедствие в собствената им страна. По-малко вероятно е те да предоставят собствения си ресурс на другите. Правим и телеконференции всеки четвъртък със страните, застрашени от пожари.  Повечето са от Средиземноморския регион, но са поканени да участват всички. На тях следим прогнозата за времето, наличните ресурси и как страната навлиза в този период. Както и кой може да помогне, ако се стигне дотам. Имаме още един инструмент, с който се покриват липсите - ако нито една от тези страни не може да окаже помощ, има налични средства, чрез които този проблем да се реши. Наричаме това „ресурси, заложени в доброволческо бюро”. Например, това са хеликоптерите за борба с пожарите, които са в готовност да излетят. В предишните години имаше модули за борба с пожарите, които използваха такива хеликоптери. Имаше два, разположени в Корсика, които бяха готови да окажат помощ, ако засегната страна не разполага с такива.



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!