Вашите сигнали остават "глухи" за институциите, сблъскали сте се с проблеми или пък сте станали свидетели на интересна история, която искате да разкажете.

Вече има как – на специална платформа в сайта на БНР очакваме вашите снимки, видеа и кратко описание.

Пишете ни на "Подай сигнал", а нашите репортери ще направят проверка и ще разкажат в ефира на БНР, ще го покажем във "Вашият сигнал" на сайта ни и в социалните мрежи.

ЕК представи пет сценария за реформа на бюджета на ЕС след Брекзит

Предлагат се и допълнителни условия за получаването на грантовете

Дейвид Дейвис и Мишел Барние - представителите на Великобритания и ЕС в преговорите за Брекзит
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Европейската комисия представи пет сценария за реформа на бюджета на Европейския съюз след напускането на Великобритания. Освен ако приходите значително не се повишат, институцията прогнозира орязване на евро парите за земеделие и социалноикономическо сближаване между бедни и богати региони след 2020 година. Брюксел не е взел окончателно решение, но даде тема за размисъл на правителствата преди да представи проектобюджета догодина.

В четири от петте сценария за бъдещото разпределение на общите пари в Съюза се очаква намаляване на финансирането за кохезионна политика, от която основно се ползват страни с бедни региони като България. В момента делът на тези фондове е 34 процента от всички пари в 7-годишната бюджетна рамка.

Еврокомисията призна, че се отваря дупка в хазната с напускането на Великобритания. Комисар Гюнтер Йотингер, отговарящ за бюджета, заяви:

Между 10 до 12 милиарда евро ще бъде недостигът на година.

Ако страните от ЕС не се договорят за повишаване на вноските или за допълнителни собствени данъчни приходи на европейско ниво, има риск Съюзът да не може да финансира приоритетни въпроси като сигурността и антитероризма, охраната на границите и миграцията, общата отбрана и въоръжаване.

Ще се наложи ограничаване на харченето - безвъзмездните еврофондове ще останат само за проектите, които не генерират приходи. За останалите ще се използват финансови инструменти, като нисколихвени кредитни и привличане на частни инвеститори. Може да се вдигне и процентът на съфинансиране на проекти от държавния бюджет.

Нито един евроцент да не се инвестира, ако не води до допълнителни ползи, продължи Йотингер.

Предлагат се и допълнителни условия за получаването на грантовете – като например социалноикономически реформи, прием на мигранти и спазване върховенството на закона.

Според ЕК може да се наложи съкращаване и на перото за земеделие, като преките плащания за субсидии се насочат от големите към по-малките и уязвими ферми.

Институцията очаква реакциите на правителствата, преди да предложи следващата бюджетна рамка през 2018 година. 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!