Вашите сигнали остават "глухи" за институциите, сблъскали сте се с проблеми или пък сте станали свидетели на интересна история, която искате да разкажете.
Вече има как – на специална платформа в сайта на БНР очакваме вашите снимки, видеа и кратко описание.
Пишете ни на "Подай сигнал", а нашите репортери ще направят проверка и ще разкажат в ефира на БНР, ще го покажем във "Вашият сигнал" на сайта ни и в социалните мрежи.
Брюксел не закъсня да похвали правителствата на София и Скопие за стоплянето на отношенията. Според представителите по външната политика и по разширяването Федерика Могерини и Йоханес Хан двустранният договор „засилва европейската перспектива“ на Македония. От името на Евросъюза комисарите Могерини и Хан приветстваха двустранния договор, каза за БНР говорителят комисията Карлос Мартин и цитира съвместното изявление:
Това споразумение демонстрира решимостта и на двете страни да преодолеят двустранните проблеми и е вдъхновение за целия регион. То е положителна стъпка към добросъседските отношения и засилва европейската перспектива за Бившата Югославска Република Македония в интерес на нейните граждани.
С подписването на договора фактически отпада заплахата за вето на България в съвета на министрите на ЕС, където трябва да се реши кога Македония формално да започне да преговаря за условията на своето пълноправно членство.
Досега, освен българските правителства, вето налага и Гърция, която не признава конституционното име на Република Македония. Добрите отношения със съседите са важни, защото дори и да започнат преговори, отварянето и затварянето на всяка преговорна глава отново може да бъде блокирано от която и да е членка на Евросъюза, ако тя има политически проблеми с македонците.
Но, за да се стигне изобщо до гласуване за дата на преговорите, Скопие първо се нуждае от положителен доклад на ЕК. Именно тази институция трябва да отправи формалната препоръка до 28-те правителства, които да я приемат с консенсус.
Пред македонските управляващи обаче има цял списък от тежки условия – така наречените „спешни приоритети за реформи“, които да предотвратят потъването на страната в нова тежка политическа и етническа криза. Сред тях намираме добре познати проблеми – деполитизиране на съдебната система, независимост на магистратите, доказани резултати за осъдени корумпирани лица, контрол над подслушването от тайните служби, прозрачни правила за провеждането на избори и прозрачност на държавното финансиране и реклама в македонските медии.
Ако има напредък по реформите, Еврокомисията е готова да излезе с доклад до пролетта на следващата година.
