Вашите сигнали остават "глухи" за институциите, сблъскали сте се с проблеми или пък сте станали свидетели на интересна история, която искате да разкажете.
Вече има как – на специална платформа в сайта на БНР очакваме вашите снимки, видеа и кратко описание.
Пишете ни на "Подай сигнал", а нашите репортери ще направят проверка и ще разкажат в ефира на БНР, ще го покажем във "Вашият сигнал" на сайта ни и в социалните мрежи.
Пред Радио София проф. Хени Лорер, известен химик днес, разказва и своите спомени за драматичните събития по Втората световна война (чуйте звуковия файл!).
Близо шест милиона европейски евреи намират смъртта в концентрационни лагери. България спасява от депортация близо 48 хиляди евреи. Страната ни се включва във войната като съюзник на Германия през март 1941 г. Малко преди това, тогавашното Народно събрание приема антиеврейския закон - т.нар. Закон за защита на нацията. Д-р Александър Оскар, председател на Организацията на евреите в България "Шалом":
"През 1941 година е приет срамният за България Закон за защита на нацията, който значително ограничава правата на евреите в България - те са задължени да носят жълтите звезди, евреите от София са изселени в страната, мъжете между 16 и 60 години са пратени в трудови лагери. През 1943 година е подписано споразумението с Германия, в рамките на което България е трябвало да депортира 20 хиляди евреи - 12 хиляди от новите територии от Македония и Северна Гърция и още 8 хиляди от старите предели на България. Знаем съдбата на тези почти 12 хиляди евреи от Македония и Гърция, част от които са депортирани от пристанището в Лом...".
Тогава Хени Лорер е на 12 години и също е принудена да напусне заедно със семейството си родния град Казанлък:
"Ние живеехме в този малък град, докато дойде един ден баща ми и каза: в срок от 48 часа, заедно със софийските евреи и ние трябва да бъдем изселени. И ни качиха в едни конски вагони и тръгнахме нанякъде. Беше тъжна работа, защото... нямаше изход... Това едно дете не може да го проумее като един факт от законен характер. Вътре в душата ми се насади една капсула, пълна с тъга".
Александър Белев, е оглавявал Комисарството по еврейските въпроси, което следи за изпълнението на Закона за защита на нацията. През 1943 година той подписва българо-германското споразумение за депортиране на около 20 000 евреи от новите и старите предели на Царство България. Евреите от София са изселени в по-малките градове и села в страната. Семейството на Хени заедно с изселените от София евреи тръгват към гарата в Казанлък:
"Това, разбира се, беше един голям шок за нас и трябваше да приготвим за тези 48 часа минимума багаж, който ни се полагаше да имаме, и да успокояваме евреите, които веднъж са го преживели и знаеха, че ги очаква втора вълна на изселване. Как аз съм го преживяла от това, което виждах около себе си? Вътре в душата ми се насади една капсула, пълна с тъга. Пред врата на дома ни имаше едно звънче, което издаваше своя звън, когато някой влиза. И един ден, там пристигат хора от вътрешно министерство с един голям печат, излязохме, звънчето звънна, за да затворим вратата и върху врата ни сложиха един червен печат. Някак неусетно прегърнах този факт, без да дам да се разбере, че това срашно ме гнети. И следствие от това, трябваше да отидем на гарата, да се качим на вагоните и да отидем кой където е предназначено да бъде изселен..."
След масови обществени протести с намесата на Цар Борис ІІІ, Българската православна църква, парламентаристи депортацията от старите предели е отменена. Законът за защита на нацията е отменен на 27 ноември 1944 г. с наредба-закон на първото правителство на Отечествения фронт. Изселените в други населени места на България евреи се връщат в домовете си след края на войната. През 1946 година Хени Лорер кандидатства в университета в София. Остава да работи като асистент в Катедрата по химия и става известен химик с множество научни публикации.
"За нас не държавата, а хората, обикновените хора са тези, които са направили това нещо, както и уникалното дело на Българската православна църква. За нас държавата е българският народ и никога няма да забравим това, което е направил българският народ в лицето на Българската православна църква, на интелектуалци, на политици, като Димитър Пешев, за спасяването на своите братя и сестри от еврейски произход. Когато говорим за спасяването на българските евреи, не може да не говорим за трагичната съдба на евреите от Македония и Северна Гърция. За нас това са два паралелни процеса - единият по никакъв начин на омаловажава другия. Това, че българският народ спасява почти 50 хиляди български евреи, не означава, че трябва да пренебрегнем факта, че 11 хиляди 343-ма евреи загиват в лагерите на смъртта...", казва д-р Александър Оскар.
В началото на 2017 година Българската православна църква е номинирана за втори път за Нобелова награда за мир за избавянето на хилядите евреи от лагерите на смъртта. Първата номинация бе през 2013 година по повод 70-та годишнина от спасяването на българските евреи. Сега инициативата обаче идва от израелска страна и има силната подкрепа на българската общност в Израел.
Разказа на проф. Хени Лорер и на д-р Александър Оскар за събитията по време на Втората световна война, изселването й от Казанлък, за пътя й до Враца, първата любов, за следването й в София и срещите й с научната общност по света - чуйте в звуковия файл!
