ПОДКРЕПЯТЕ ЛИ ДА МОЖЕ ДА СЕ ГЛАСУВА И ДИСТАНЦИОННО ПО ЕЛЕКТРОНЕН ПЪТ ПРИ ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА ИЗБОРИТЕ И РЕФЕРЕНДУМИТЕ?

Ясни са основните мотиви на КС за отмяна на промените в Закона за здравното осигуряване

Снимка: БГНЕС

Критериите за разделяне на здравната помощ на основен и допълнителен пакет трябва да бъдат записани в закон, а не в наредба. Това е един от основните мотиви на Конституционния съд да отмени промяната в Закона за здравното осигуряване, която регламентира една от основните промени в системата. 

В мотивите си от КС посочват още, че идеята на законодателя за разделянето на медицинските услуги, плащани от Здравната каса, е останала неясна поради липсата на критерии, по които ще става делението и е лишена от всякаква правна регламентация. Поради това тя противоречи на конституционния принцип на основните обществени отношения, свързани с правото на здравно осигуряване, да бъдат уредени със закон, а не с подзаконова норма.

Не са дадени легални определения на новосъздадените “основен” и “допълнителен” пакети, които да дадат представа какво е същностното им съдържание и каква е разликата между тях. Не се съдържат разграничителните критерии между двата пакета. Не е посочена разликата между тях, в кои случаи осигурените лица ще имат право да ползват дейности от медицинската помощ, включена в "основния” пакет, а в кои случаи ще “попадат” в “допълнителния” пакет, както и по какъв начин и при какви обстоятелства те ще преминават от единия пакет в другия, се казва в мотивите

КС смята, че и подзаконовата уредба не внася достатъчно яснота: Наредба № 11 от 9.12.2105 г. на министъра на здравеопазването за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК също не съдържа критерии за разделение на медицинските дейности. В мотивите си КС посочва, че основният закон изрично възлага на Народното събрание уреждането на условията и реда да става със закон, а не с подзаконов нормативен акт и то с наредба на едноличен държавен орган.

Здравната реформа на министър Петър Москов предвиждаше серия от мерки, които трябваше да влязат в сила от 1 април. От мотивите, публикувани на сайта на Конституционния съд, става ясно още, че направената в края на миналата година законова поправка е неясна. Конституционният съдия Филип Димитров е подписал решението с особено мнение.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!