ПОДКРЕПЯТЕ ЛИ ДА МОЖЕ ДА СЕ ГЛАСУВА И ДИСТАНЦИОННО ПО ЕЛЕКТРОНЕН ПЪТ ПРИ ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА ИЗБОРИТЕ И РЕФЕРЕНДУМИТЕ?

С Historical Routes Sofia из тайните на следосвобожденска София

БНР Новини
Великолепният купол на старата Софийска банка, ул. „Московска“ №19, 1910-1913, арх. Георги Фингов, Димо Ничев, Никола Юруков

На 3 април 1879 г. Учредителното събрание, заседаващо в старопрестолния град Търново, обявява София за столица на свободна България.

Имало е различни варианти кой град да бъде провъзгласен за столица – София, Търново, Пловдив. Идеологът на това, София да бъде столица на България, е проф. Марин Дринов. Една от причините за това е, че София се е намирала в геометричния център на българското етническо землище. Дринов е познавал добре града, тъй като е бил негов вицегубернатор по времето на първия губернатор на следосвобожденска София Пьотр Алабин. Тъй като Дринов не е бил депутат от Учредителното събрание, предложението е внесено от възрожденеца Тодор Джаваров, – разказва Здравко Петров.




Здравко Петров разкрива пред любознателни туристи тайните на софийските улици
Здравко, урбанист по професия, е един от младежите от агенция за исторически екскурзии Historical Routes Sofia, които с много ентусиазъм редят пред жителите на столицата и нейните гости и заедно с тях „пъзела на историята“ на града, като намират сякаш отдавна изгубени елементи от този пъзел. Той обяснява, че Учредителното събрание приема решение София да бъде представителна столица, а Търново да остане историческа столица на България. Не случайно през 1908 г. именно в Търново е обявена българската независимост. Но как е изглеждала София в първите години след Освобождението?

Със сигурност тя е била доста екзотична, интригуваща, шарена, защото дотогава е била османски град с криви тесни сокаци, без канализация. Малко след Освобождението заради стичащата се по улиците кал Константин Иречек казва, че София е „българската Венеция“, – припомня Здравко Петров. – В града е имало множество минарета, по-малко църкви, но и интригуващите руини на римския град Улпия Сердика“.

Снимка: stara-sofia.com
Сред сградите, съществували по онова време, е базиликата „Света София“. Преди Освобождението за известно време тя е била джамия. Имало е минаре, което е разрушено при земетресение. Тогава джамията е изоставена. Веднага след Освобождението сградата е използвана като наблюдателница на пожарната команда, разказва Здравко Петров.

Търговското сърце на града е било горе-долу по днешното ларго. Близо до джамията Баня Баши от XVI век е бил житният пазар. След Освобождението тази част се превръща в основна търговска улица на София и затова е наречена улица „Търговска.

През 1881 г. княз Александър I утвърждава градоустройствения план на София, в който на мястото на кривите сокаци има широки прави удобни улици. Започва европейското развитие на града. Първите промени се случват по улица „Московска“, обяснява Здравко Петров:

Една от първите следосвобожденски сгради на София и първи офицерски клуб, ул. „Московска“ №15, ок. 1880, арх. Шрайберг
Преди Освобождението тази улица се е наричала „Орханийска“. Откъм Орхание (дн. Ботевград), където е руското настъпление срещу османската армия, по тази улица в София влизат руските войски. В тяхна чест улицата е наречена „Московска“. Веднага след Освобождението намиращият се там стар турски конак се преустройва в княжески дворец по проект на известния австро-унгарски архитект Виктор Румпелмайер – посочва Здравко Петров и внася допълнителен щрих:

Изтънченото западно крило на двореца, пл. „Княз Александър I“, 1879-83, арх. Виктор Румпелмайер
1883 г. е посрещната в балната зала на новия дворец с голям тържествен прием. Културният шок за присъстващите на бала е голям, защото дотогава те не са виждали подобно оформление. Дори в някои книги е записано, че гостите често се блъскали в кристалните огледала в двореца.

Гинекологичната клиника на д-р Функ от 1903 г., бул. „Кн. Ал. Дондуков“ №59, 1903, Георги Фингов, Киро Маричков
Първите сгради, които се появяват след Освобождението, са в популярния по онова време в цяла Европа стил неокласицизъм. След 1890 г. се развива сецесионът.

Красивите сецесионови балкони от сграда на ул. „Шипка“ №3, 1911, арх. Никола Юруков
Първите архитекти на новата българска държава са чужденци, защото, както казва Здравко Петров:

Веднага след Освобождението в България няма българи-архитекти. Много чужденци идват в България, тъй като виждат голяма предприемаческа възможност. Най-силно е културното влияние на австро-унгарците. Сред тях се откроява Фридрих Грюнангер, завещал много от красотите на стара София. Негови са знакови сгради в стил сецесион, като тази на бившето китайско посолство (днес срещу ректората на Софийския университет), днешната турска легация, една от сградите на гръцкото посолство, испанското посолство.

Къщата на професор Райко Горанов от 1912 г., ул. „Дунав“ №2, 1912, арх. Карл Хайнрих, скулптор Андреас Грайс

Снимки: https://historicalroutes.bg



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!