Какво не знаем за въпросите от Референдума

Репортаж на Спас Крайнин

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Какво казва историята за референдумите у нас и какво трябва да знаем за предстоящото допитване до народа, инициирано от Станислав Трифонов? Говори ли се достатъчно по темата и дали ние, гражданите, използваме достатъчно ефективно този инструмент на пряката демокрация?

Първите два референдума в българската история са свикани де факто за промяна на конституцията, изтъкна историкът проф. Милко Палангурски:

Така че на българския референдум му тръгна на принципа: "Добавка към конституционните механизми", което моментално ги правеше физически невалидни. Друг референдум, който беше валиден, но, общо взето, много малко хора си го спомнят, беше през 71-ва с идеята за утвърждаване на така наречената "Живкова конституция". Така че националните референдуми се изчерпват с тези три, които са свързани с конституционното и политическото устройство. Както знаете, скоро мина и референдумът за Белене, който така или иначе никой не разбра дава или не дава резултат. Сега следва новият политически референдум, ще видим какво ще се получи с него.

Борис Рангелов – член на Инициативния комитет, който инициира провеждането на последния референдум за електронното гласуване от преди година, коментира, че би подкрепил задължителното гласуване, при условие че има квадратче, отразяващо протестния вот, и допълни:

Заблуда е, че чрез мажоритарни избори може да има качествена промяна на политическата сцена.

Защото тогава ще има доминация на водещата партия, която и да е тя. Знаете, през 2009 година изборите бяха наполовина пропорционални – имаше и по един мажоритарен кандидат от всяка област. Това беше фарс! Водачът на листата, която спечели най-много гласове, спечели и мажоритарния кандидат в съответната област. Ако се въведе мажоритарна система в два тура, тоест изцяло такава, според мен ще има сериозен проблем с представителността. Ако се въведе мажоритарна избирателна система, много малки партии няма да успеят да излъчат своят мажоритарен кандидат, които да бъдат избрани.

Преференцията при парламентарните избори по същество е мажоритарен елемент във вота, уточни той.

Политологът Иван Димитров допълни, че във Великобритания и САЩ, където изборната система е мажоритарна, има две основни партии:

Съответно означава, че ако в България бъде въведена мажоритарна избирателна система, ние тук ще възпроизведем този модел, който е възпроизведен и там. Малките партии няма да получат представителство, и от друга страна, спорно е доколко ние ще гласуваме за личности, тъй като личностите, които са издигнати от партии, те ще имат повече ресурс, повече време и повече помощ да направят една по-лесно разпознаваема от страна на гражданите кампания.

Репортажа на Спас Крайнин, излъчен в предаването ''Хоризонт до обед'', можете да чуете от звуковия файл.

Какво не знаем за въпросите от Референдума

ВИЖТЕ ОЩЕ