Подкаст на српском
Величина текста
Бугарски национални радио © 2024 Сва права задржана

Вълшебните детски игри от времето на баба и дядо през погледа на днешните деца

Имало едно време, много отдавна, в едно малко градче и селцата около него, едни деца. Тези деца нямали компютри, не били ангажирани с много уроци по математика, английски и т. н., но пък имали вълшебни игри. Игри, които ги карали да се смеят, да търсят, да бъдат заедно по цял ден, щастливи и свободни.

Това не е само носталгия по отминало детство, но и съдържанието на проекта „Игрите на 20 век”. Комплектът от 15 картички с описания на детски игри и броилки от миналото столетие представя популярните: „Царю честити”, „Кральо – портальо”, „Стражари и апаши”, „Топчета” и много други. Всяка е илюстрирана от малките художници от Школа по изобразително изкуство „Захари Зограф” – гр.Самоков.

Автор на проекта е Миглена Герасимова. Завършила е английската гимназия в родния си град Самоков, след което и висше образование със специалност „урбанизъм“. Изглежда, днешните статични електронни игри на децата, вперили поглед в компютри и таблети, са предизвикали интереса на младата урбанистка към някогашните игри на открито, огласени от смеха и закачките на хлапетата.Та нали това също е част от битието и забавленията при градската среда. Любопитно е какво сподели Миглена:

Моят интерес към нематериалното културно наследство идва доста преди образованието ми в Университет за архитектура, строителство и геодезия. Но и специалността ми също провокира интереса към хората, които създават градското пространство и техните предшественици. За мен беше много интересно, че възрастните хора разказваха игри, които разпознавах от детството ми. Финансирането на проекта беше по програма „Живото наследство” към фондация „Работилница за граждански инициативи“. Изпълнихме го в партньорство с Детска школа по изобразително изкуство „Захари Зограф” в Самоков, на която и аз съм възпитаник. Хубавото беше, че имахме възможност да работим с няколко възрастови групи. С тийнейджърите събирахме интервюта, обикаляхме селата около Самоков, както и в самия град. Говорихме с най-възрастните хора, които успяхме да открием. Питахме ги за игрите от детството им. След това те предаваха събраната информация на по–малките и играехме по описанията. Имаше приемственост, което беше най–големият успех в проекта. Освен това по-големите усвоиха важни умения – да събират информация по конкретна тема, да разговарят с хора от различна за тях среда, да се занимават с малчугани.

Миглена разказа и как най-малките са приели старинните детски игри, които са научили благодарение на проекта:


Някои игри (като „Ашици” или „Свинкя”, която е типично селска игра) изобщо не бяха разбрани от децата. Но други им бяха понятни, близки и интересни. Мисля, че е възможно някои от тях да бъдат включени в педагогическите програми в детски градини и начални училища. Но преподавателите трябва да познават интересите на децата, да си дават сметка за историческите и културни различия. И най-важното - да разкажат в какъв контекст са били практикувани, да ги поднесат по достъпен за децата начин. Сигурна съм, че на много игри не им е минало времето и са достатъчно адекватни, за да забавляват децата и днес, и в бъдеще. Нека поясня, че това проучване е част от по-голям проект – „Портрет на град Самоков и на Самоковска околия”, който ще проследи „житието и битието“ на хората от миналото – доста по-различно от днешното. Радвам се, че разговаряме в навечерието на хубави празници. Изпращам своите най-сърдечни пожелания за една прекрасна Коледа, пълна с много любов, разбирателство, топлина. Нова година нека бъде спокойна, пълна и щастлива!

Снимки: Фондация „Работилница за граждански инициативи”




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!