Красимир Чернев представи новата си стихосбирка "Портрет на морски фар по залез" в Арт салона на Радио Варна.
"За мен брегът е този, който е надвесен над залива. Това е истинския бряг. Морето е присъствало в стиховете ми и тогава, когато не съм живял на неговия бряг, така че явно съм орисан с него, не мога да го загърбя! Имам удоволствието, когато сутрин се събуждам, да виждам изгрева!" Цялото интервю с Красимир Чернев може да чуете тук.
Стихосбирки
"Бряг за заточение" - 1991 г. "Камък за ъгъл" – 1992 г. "Нежен полъх в синия атол" – 1994 г. "Скалисти размисли" – 2004 г. "Дванадесет пясъчни лета до есента" – 2011 г. "Премълчано с приятели" - 2013 г. "Акорд за поглед и безпътни мачти" - 2016 г.
Красимир Чернев е роден в гр. Варна. Възпитаник е на Математическа гимназия „Д-р Петър Берон” – Варна, завършва „Българска филология” във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”. Магистър по право – юридическото си образование придобива в Бургаския свободен университет. Има десетки публикации в регионални и национални периодични издания, алманаси, антологии на съвременната българска поезия. Член на Съюза на българските писатели от 2001 г. От 2005 г. е административен секретар на Варненския окръжен съд.
ПЪРВИ УРОК ПО САМОТА
Запленен от нямо безделие пазачът на фара сънуваше често непознати сънища и чужди любови… Сутрин ръцете му пилееха нежност, натрупана в самота… От ръба на надеждите душата му с благодарност целуваше изгрева и земно щастлива се къпеше в пурпур и малко оранж…
Той, пазачът, си имаше минал живот, за който разказваше кротко на вятъра. Във него се смесваха бурно много слънца и дъждове. Като чайки кръжаха мечтите подпухнали – неустоими и невъзможни – и се разтваряха във простора – бели, изгубени облаци в тъжно небе…
Във уюта на своите бръчки и белези криеше приказки, неразказвани никому до сега. Всяка нощ ги дописваше – преди да задреме – с тирета и точки върху лъча светлина… Четяха ги само уморените кораби и посвоему ги разказваха на света… Те, корабите – не обичат да чакат дълго на котва и щастливо преминават далече от всеки фар…
А пазачът на фара всеки ден събираше по скалите люспи от отминали щастия…