Има нещо в европейския пейзаж, което е болнаво напоследък. Има едно назландисване спрямо ценностите на свободата – нещо, което е достижение на европейската либерална мисъл в продължение на векове. /…/ Изведнъж сякаш едни по-елементарни материални ценности са единственото важно нещо. Като под материални ние не визираме буквалния глад. Струва ми се, че в нашата епоха, поне в Европа, не мисля, че точно това е проблемът. Ние не можем да си представим как може да бъде труден животът и сме станали капризни, въобще като европейско общество и в частност нашето. В тази среда започва да избуява отровата на подозрителност, предразсъдък, такива устойчиви, жилави дефекти, които сякаш само са били задрямали. Това е много голям проблем. Единият вариант е да се тюхкаме, да подходим като нихилисти, или пък все пак да видим в този проблем предизвикателство, нашето поколение е на ход. Каквото сме наследили и добро, и лошо, ако сме умни, ще разбираме лошото и ще взимаме за пример доброто. Ако не сме, ще станем свидетели, участници в един изключително глупав и нелеп упадък. На ход са и политиците, и гражданите, коментира Танева и добави:
България е доста болна от години. Този имунен проблем се надявам да можем да го решим с това, че не просто лошите хора правят нещо, а добрите хора правят нещо. От нас зависи – вместо да се вайкаме и да гледаме в паницата на другия, да вземем да си подредим своя свят и малко по малко да напредваме, но да не подценяваме безусловната ценност на свободата. Това е просто уникално, когато някой си мисли, че може да има напредък в едно общество, ако то си има господар отгоре, ако има диктатор. Там някъде имаме дефект – с подмяната на паметта за миналото. /…/ Само да се преразпределя, ако има икономика, която не произвежда и не произвежда ефективно, то рано или късно тя се сгромолясва. Това е затворена страница. В момента имаме синергията на ЕС, има взаимопомощ, има мащаб, има ресурс, който ни помага. На нас това ни е големият шанс. На нас ценностите са ни болни, болен ни е духът, сами не вярваме на себе си. /…/ ЕС за нас е една ценностна рамка, в която малко по малко отново ще заприличаме на себе си.
Цялото интервю с доц. Албена Танева чуйте в звуковия файл.