В българското законодателство са разписани поне 14 форми на трудово договаряне между работодатели и наети, които обаче не се прилагат. Това твърдят български експерти, които сравняват норвежкия опит в социалната политика с нашите практики. Освен това работодателите настояват минималната работна заплата да бъде обвързана с производителността на труда във всеки бранш от българската икономика. Проектът е съвместен на Българската търговско-промишлена палата и Конфедерацията на работодателите в Норвегия.
Възможностите за привличане отново към заетост на младите майки в Норвегия е сред основните проблеми, които се решават там. У нас законът предлага десетки възможности за гъвкав трудов договор, които, не само че не се познават, но и не се прилагат, казва Александър Димитров от авторите на изследването по проекта.
Почасово и на половин седмица и на половин работен ден, дори и дистанционно. Тук дистанционното малко не е доразработена тази материя при нас, тъй като е свързана и с отчитането на работното време и със застраховката за трудова злополука. При нас още не е уточнен въпросът с работата на по-малко от 4 часа, тъй като при 4 часа работен ден се отчита един отработен ден за трудов стаж. При 3 часа вече не се знае как е, обясни той.
Другият нерешен проблем у нас е определянето на размера на минималната работна заплата, която се използва като инструмент при редица други показатели.
Ние настояваме минималната работна заплата да бъде определена по браншове. И не е коректно една величина да се налага за всички отрасли еднакво. Трябва с консенсус да бъде изработен един механизъм за определянето й. По-рано със синдикатите договаряхме, че трябва да съществува и елементът инфлация. Но, ето виждате какво се получава, когато имаме дефлация. Трябва ли да намаляваме заплатата, попита Димитров.
Норвегия е избрана като партньор в проекта заради това, че разполага с една от най-подредените и устойчиви социални системи в Европа.
Електронна поща:
reporter@bnr.bgАдрес:
София, ПК 1040,