Днес изтича крайният срок, който си поставиха правителствата на ЕС, за разселването на 40 хиляди бежанци от Италия и Гърция в останалите страни от Съюза. Формулата на разпределение остава на доброволни начала. На среща в Брюксел всеки от министрите на вътрешните работи трябва да предложи, колко мигранти е готова да приеме страната му. България настоява да бъде изключена от схемата.
Италия и Гърция продължават да посрещат наплив от хора, бягащи от мизерия и войни през водите на Средиземно море. Докато тяхната брегова охрана спасява потъващи лодки, Рим и Атина искат гаранции, че поне част от тези хора ще бъдат разселени солидарно в другите държави от ЕС.
Става дума за 40 хиляди сирийци и еритрейци, регистрирани със статут на бежанци, чиято издръжка се поема от европейския бюджет. Очаква се този следобед на срещата на вътрешните министри всеки да предложи конкретен брой хора, които страната му съгласна да приеме. Всичко е на доброволен принцип, след като 24-те държави отказаха идеята за задължителна формула, предложена от Европейската комисия. Повечето вече обявиха своите квоти, като Германия, Франция, Полша, Чехия и други.
Великобритания и Дания няма да участват, защото имат изключения в договорите си за членство в Съюза. Унгария и България също настояват за специален статут, заради миграционния натиск съответно през сръбската и турската граница. Те обаче формално още не са го получили. Вариантът е или вътрешният министър Румяна Бъчварова да откаже изобщо прием на хора, или да предложи минимален брой, с който колегите ѝ да се съгласят единодушно.
Освен на бежанците от Италия и Гърция Евросъюзът ще даде подслон на още 20 хиляди кандидати за убежище, които се намират в зоните на конфликти или съседни погранични страни. За тях вече има съгласие, след като не-членките на Съюза – Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария – предложиха да помогнат.
Електронна поща:
reporter@bnr.bgАдрес:
София, ПК 1040,