Драмата около Гърция всъщност е битка за еврото

Колкото повече продължава гръцката сага, толкова по-скучна става, въпреки че не за самите гърци. В случая на Гърция, процеса на преговорите изглежда по-важен отколкото резултата - точно в съответствие с известният цитат на Едуард Бернщайн, един от интелектуалните лидери на германската социал-демократическа партия: „Крайната цел, каквато и да е, нищо не значи за мен: движението е всичко!”

Засега целта на текущите разговори е да се намери решение на ситуацията с гръцкия дълг, която да доведе до спасителна помощ посредством допълнителни заеми и орязване на съществуващия дълг (до 70%). Това би свалило съотношението Дълг/БВП от 160% до 120% преди 2020 година, което би било сравнимо с текущите нива на Италия, но по-високи от тези на Португалия (около 106% през 2011 година, според МВФ). Целта на свалянето на въпросното съотношение при Гърция до това на останалите затруднени държави изглежда в известна степен куха и малко абсурдна, по-специално имайки предвид, че никой не може да гарантира постигането на целите при свиващ се БВП (и данъчна база). Спечелване на време и защитаване на Гърция е нещото за което става дума. Италианската икономика спря да расте преди известно време и нейното съотношение Дълг/БВП постоянно надвишава 100% през същото това време, а обслужването на дълга се превърна в значителен проблем. БВП на Италия спадна с около 4.8% през 2008/2010 година и се очаква да продължи да пада и през тази година, което означава и свиваща се данъчна основа. Гърция има икономика, която се базира на услугите, като минното дело и фабричното производство заедно дават по-малко от 10% от добавената брутна стойност и около 8.7% от БВП (разликата между двете е равна на нетните данъци върху продуктите). Така става много трудно да се намерят двигатели на траен растеж, докато се разчита на относително силно евро. Почти половината от гръцкия БВП през 2010 година (55.8% от брутната добавена стойност) беше генериран от строителството, търговците на едро и дребно, недвижимите имоти, държавната администрация, образованието, здравеопазването и сектора на отбраната. Никой от тези сектори не може да поведе икономиката напред, още повече пък при суровите мерки, които се вземат и докато структурните реформи, приватизацията и създаването на работни места не са налице.

Не е лесно да си представим как Гърция преминава в състояние на траен растеж в рамките на 1-2 години (както предполагат сегашните прогнози), което пък да й позволи да обслужва дълговете си на пазарни принципи. През последните години страната беше в състояние да събира около 40% от БВП под формата на общи правителствени приходи, но разходите се колебаеха около 50% от БВП. Трудно можем да си представим как Гърция ще събира повече приходи и ще ограничи дефицита. Не по-малко трудно е да си представим и съкращаването на държавните разходи (не в номинални суми, а като процент от БВП) ако икономическото свиване се окаже по-дълбоко и трайно, да не споменаваме за социалните проблеми които произтичат. От тук извода, че повече помощи и съкращения вероятно ще бъдат изисквани, но Гърция в крайна сметка ще спре и да ги получава в един момент.

Без значение дали Гърция ще остане в еврозоната или накрая ще я напусне и ще се върне към драхмата (след като бъде въведен и законен механизъм за държавите, искащи да напуснат монетарния съюз), Атина ще трябва да фалира, за да може да създаде условия за икономически растеж. Споменаваната редукция на дълга със 70% не изглежда достатъчна и по-значително намаление, да кажем от 90%, би направило по-лесно за икономиката да премине в състояние на растеж, но и ще изглежда почти като фалит. Съчетаното влияние от връщането на драхмата (която временно ще е 2-3 пъти по-евтина от еврото) и фалита ще положи основите на растежа. Съкращаването на публичните разходи, заплатите и пенсиите с 10%, 20% или колкото и да са, стъпка по стъпка няма да помогне много за повишаването на икономическата конкурентноспособност на Гърция. По всичко изглежда, че гръцки фалит е вече до известна степен калкулиран от пазара и от тук валутния курс на еврото не се е отдалечил много от 1.30 срещу долара, въпреки известния оптимизъм за помощта за Гърция. Това което е предимно следено е доколко благосклонна с парите ще бъде ЕЦБ през следващите години и докога ще продължава да отпуска средства на банките и да купува италиански, португалски и на другите затруднени държави облигации. В този смисъл, малко внимание ще бъде отделено и на рейтинговите агенции. Доходността почти не се промени след скорошното намаление на оценката на Италия, Испания и други четири европейски държави от “Муудис”. Самата Гърция е относително маловажна – еврото, самото му съществуване е в центъра на битката. Разговорите с Гърция са като отбиване на номера и целта е да се избегне хаотичен фалит през март, който би довел до шок. Предотвратяване на разрастване на кризата, като се подкрепят пазарите на облигации в Италия и Испания, чрез интервенции на ЕЦБ и отпускане на заеми на банките, е важно условие, за да се даде възможност на по-широката финансова система да продължи нормалното си съществуване и да изпълни необходимите настройки, като например постепенното изчистване на счетоводните баланси. Всичко това в крайна сметка е с цел да се спаси еврото. Съществуването на единната валута е важно и ще остане от голямо значение за световната икономика и финансовата система, тъй като поддържа здравословната конкуренция с долара. Монополът на една резервна валута е толкова лош, колкото и липсата на икономическа или политическа конкуренция в някои държави. Още повече пък ако резервната валута е издавана от държава с високо и нарастващо съотношение Дълг/БВП и огромен бюджетен дефицит. Съществуването на еврото е крайно важно не само за европейските държави, но също и за световни играчи, като Китай и Русия, които държат част от международните си резерви в евро и биха искали резервите им да са диверсифицирани. Това означава, че най-малко еврото ще получи известна подкрепа от тези държави (разбира се до известна степен), тъй като нито те, нито другите икономики могат да предложат алтернативна резервна валута, защото са по-малки по-размер, а финансовите им пазари не са така добре разработени.