Тест за еврото

Според европейски официални лица дори резултатът от изборите в Гърция, при който се подкрепя еврото и се приемат условията на споразумението за помощ от месец март, може само временно да намали натиска в еврозоната.

Разходите за дълг на Испания и Италия нараснаха рязко през последните дни, въпреки усилията Испания, която е четвъртата по големина европейска икономика, да бъде изолирана от несигурността, идваща от Гърция. Еврозоната вече отдели 100 милиарда евро за увеличение на капитала на испанските банки, но и това не помогна.

Като потвърждение на икономическите предизвикателства пред Гърция, най-големият продавач в Европа, “Карфур”, заяви в петък, че се оттегля от Гърция. Той ще продаде дела си в съвместните супермаркети на местния си партньор, ставайки по този начин последната и най-голяма компания, която се измъква от страдащата Гърция.

Въпреки, че никой не очаква скорошно излизане на Гърция от еврозоната, големите централни банки предприеха мерки, за да успокоят пазарите. В петък председателят на ЕЦБ Марио Драги увери, че ще продължат да осигуряват ликвидност на платежоспособните банки. Това на практика е продължение на отпуснатите на банките тригодишни заеми през декември и февруари на стойност 1 трилион евро. В същото време Федералният резерв е готов с резервни опции, а АЦБ увери в четвъртък, че ще изолира Великобритания, ако кризата в еврозоната се задълбочи.

В петък министърът на външните работи на Германия Гуидо Вестервеле заяви, че Европа не може да оцелее без достатъчно солидарност, но също и че няма да оцелее, ако има прекалено много солидарност. Той направи ясно разграничение между Гърция и другите бедстващи членки от еврозоната, като например Португалия и Испания. Според него ситуацията е различна в различните краища на Европа.

Какъвто и да е опит за промяна на споразумението от март с Гърция ще тества сериозно търпението на платеца в еврозоната Германия, дали да осигурява нови финанси. Това увеличава риска Гърция да напусне валутния блок. Докато някои официални лица, най-вече в германската Бундесбанк, твърдят, че излизането на Гърция е управляемо, мнозина анализатори са на мнение, че това ще генерира паника, подобна на решението от 2008 година да се остави американската брокерска фирма “Лееман Брадърс” да фалира. С две думи, ако една държава излезе от еврозоната, става прекалено ясно, че всяка слаба икономика може да направи същото. 

“Ситигруп” оценява вероятността за излизане на Гърция от еврозоната между 50% и 75%. Ако излизането бъде избегнато, Гърция вероятно ще се нуждае от нови помощи през следващите месеци, за да задържи и най-малка активност на икономиката, а напрежението между Атина и официалните й кредитори отново ще нарасне, независимо какво правителство ще бъде формирано сега.

Дори и Гърция да остане в еврозоната, това не намалява натиска върху Италия и Испания. Правителствата и на двете държави разчитат много на чуждите инвеститори и в момента са уязвими, защото чужденците се оттеглят.

Неуспехът на съобщението от преди 10 дни за спасителен план за испанските банки показа и сериозна слабост на спасителните мерки. Спасителните фондове не могат директно да осигурят капитал на банките. Те могат само да заемат средства на националните правителства, за да разполагат с ресурси и да помагат на банките си. Това обаче, допълнително раздува дълговете на изпадналите в трудности правителства.

В петък МВФ заяви, че Испания трябва да удвои усилията си за спиране растежа на дълговете си. Данни, оповестени в същия ден от испанското правителство, показаха, че публичният дълг на Испания е нараснал до 72.1 % от БВП. Това е с 30% повече от 2008 година.

Друга слабост на спасителните споразумения е, че спасителните заеми ще имат висш статус, което означава, че купувачите на правителствени облигации ще слязат с една позиция назад в редицата на чакащите, ако Испания реши, че се нуждае от реструктуриране на дълговете си. Нещо повече, средствата не са достатъчно големи, за да поемат отговорността по нуждите за заеми на Испания или Италия.

Недостатъци има и в други спасителни планове на еврозоната. ЕЦБ не пое никакви загуби от притежанието на гръцки облигации, когато Гърция реструктурира дълга си по-рано през годината. Един голям ход на ЕЦБ да подкрепи цените на испанските или италианските облигации вероятно ще увеличи опасенията на частните инвеститори, че техният интерес ще бъде изтикан на заден план от мощните официални кредитори.

ЕЦБ наводни банките с дългосрочно финансиране през декември и февруари, с което им помогна, но предложи само краткотрайна подкрепа на пазара на правителствените облигации. Това означава, че фундаменталните проблеми трудно ще бъдат разрешени.

Председателят на АЦБ Мервин Кинг сподели, че ефектът, идващ от подкрепата на ЕЦБ с дългосрочни рефинансиращи операции, е бил краткосрочен и показва, че краткосрочната ликвидност не е проблем само на еврозоната. 

При тези слабости, финансовите пазари изглежда искат по-убедителни доказателства, че се обмислят по-решителни мерки. Това трябва да включва поемането на по-голяма отговорност от по-силните правителства по отношение задълженията на по-слабите правителства и затруднените банкови сектори. Традиционните инструменти достигнаха своя лимит и заради това мнозина започват да обмислят възможностите за общ дълг и общ банков съюз.

Тези концепции срещат сериозна съпротива от членките на “Клуба Не”, както някои анализатори го описват и който включва Германия, най-голямата европейска икономика, подкрепена от Финландия, Холандия и Австрия. Последните проблеми допълнително увеличиха натиска върху Германия, чийто канцлер Ангела Меркел вероятно ще бъде притиснат от другите лидери по време на срещата на Г-20 да предприеме нови стъпки към увеличаване доверието на пазарите.

Инвеститорите все повече виждат два противоположни резултата от кризата. Разпадане на еврозоната или решителни действия от Берлин. Ако единната валута ще бъде спасявана, Германия или ЕЦБ, а вероятно и двете, ще трябва да обединят ресурсите си и да ги пуснат решително в действие. Това решение трябва да бъде взето по-скоро, след като в Гърция спечелиха партиите, подкрепящи стриктните мерки. В следващите дни обаче, Берлин ще взема друго решение, ще решава дали новото правителство в Гърция е истински партньор, който заслужава допълнителна помощ или пречеща администрация, която трябва да бъде оставена да върви по своя си път.

По материали на световни информационни източници