САЩ рискува да загуби следващата валутна война заради поскъпването на долара

За тангото са необходими двама. Доларът наскоро премина нивото от 100 срещу йената за първи път след 2009-а година. Кръглите цифри винаги пораждат ентусиазъм на валутните пазари и разпродажбите на йени се увеличиха, след като беше премината психологическата бариера.

Вниманието се насочи към Япония. При Шиндзо Абе страната прие агресивна и експанзивна икономическа политика, позната като Абеномика, която може да се очаква, че ще отслабва йената. Има повод за въодушевление. Събуждане на Япония след две десетилетия на стагнация може да съживи и световната икономика.

Това внимание обаче е неправилно насочено. Вместо към Япония, би трябвало да погледнем към другата страна на уравнението, където е доларът. И вместо да се говори дали САЩ ще копира десетилетията на стагнация, би трябвало да се запитаме дали новата икономическа политика на Япония ще я направи копие на САЩ.

Историята на периода след кризата е победа за САЩ. Тяхната икономика се представи по-силно от тази на другите (въпреки че в абсолютни цифри разочарова някои). Причината е, че беше големият победител от валутната война. При средно претеглени стойности доларът се обезцени с 32% след връх през 2001-ва година.

Може да се очаква, че слабостта на долара ще увеличи износа, тъй като фабричните стоки са по-евтини и точно това се случи. Фабричният сектор в САЩ нарасна като дял от БВП в три поредни години, което се случва за първи път след Втората световна война. Фабричното производство нарастваше и през първото тримесечие на тази година с темп от 5% на годишна база, което предполага, че тенденцията ще продължи.

Слабият долар изглежда доведе и до желания ефект върху работните места. Дългосрочната структурна безработица в САЩ нарасна и това може да доведе до социални проблеми през следващите десетилетия. Темпът обаче, при който американците търсят първоначални помощи срещу безработица, спадна до най-ниски нива след началото на 2008-а година. Те не губят по-бързо работните си места, отколкото в годините, които предхождаха кризата.

Това са резултатите от победа във валутна война. Проблемът обаче е, че усилването на икономиката води и до усилване на валутата и от тук се губи следващата битка при валутните войни. Изглежда, че точно това се случва сега, когато доларът нараства.

Другите пазари сигнализират, че движенията в долар/йена имат връзка повече със САЩ, отколкото с Япония. Златото, което има склоност за обратна корелация с долара, падна, а зелените пари нараснаха срещу доста валути. Доходността по американските облигации рязко нарасна, въпреки че остава изключително ниска спрямо историческите стандарти. Всичко това са сигнали на оптимизъм, че американската икономика нараства. Въпреки излизащите смесени данни, индикаторите напоследък увеличават шансовете тази година да бъде избегнато забавяне през лятото.

Силата на долара също предполага, че ефектът от количествените поощрения на Федералния резерв отслабва. Първите стимули, в началото на 2009-а и в края на 2010-а, породиха моментално поевтиняване на долара. Третият рунд обаче, който стартира през декември 2012-а и има за цел неограничени покупки на облигации докато пазарът на труда се възстанови, има малко влияние, а пазарът вече спекулира как и кога ФЕД ще излезе от програмата на количествени стимули.

Междувременно 6 други централни банки – в Дания, еврозоната, Австралия, Индия, Южна Корея и Полша – които съответстват на около 1/4  от световната икономика, намалиха лихвите през последната седмица в може би задължителен отговор на агресивната монетарна политика на Япония. Това доведе и до отслабване на техните валути срещу долара.

Япония беше най-видният губещ във валутната война през последните 5 години, защото йената беше много подценена при навлизането в кризата. Сега изглежда тя имитира САЩ и отслабва валутата си като инжектира пари във вътрешната система.

Може ли последният спад на йената да се дължи на новината, че японските инвеститори са купили през последните две седмици нетно чужди облигации на стойност 514 милиарда йени? Данните косвено насочват, че те залагат срещу собствената си валута. Това обаче тренд ли е? В предходните шест седмици те бяха нетни продавачи на японски облигации на стойност 3,3 трилиона йени, а нарастващият местен пазар на акции изглежда много привлекателен. Така в крайна сметка изглежда малко вероятно японските инвеститори да са породили пробива на нивата от 100 в долар/йена.

В дългосрочен план проблемът на САЩ е, че по-силният долар ще намали отново конкурентоспособността им. Това обаче ще отнеме време.

От началото на годината до сега MSCI индексите показват растеж от 15,5% в САЩ и Япония, а в останалия свят от 8,4%, измерено в доларово изражение. Докато американската икономика не се забави отново или не се появят свидетелства, че Абеномиката не помага на Япония, нищо не пречи на тази тенденция да продължи, а с това и тангото между двете държави.