Централните банки търсят повече скандинавски валути

Централните банки и държавни спестовни фондове увеличават изкупуването на скандинавски валути, тъй като търсят начин да диверсифицират резервите си с валути, различни от долар и евро.

В последните месеци редица държави като Полша, Русия, Индонезия и някои източноазиатски държави са увеличили изкупуването на норвежката и шведската крона, сочи проучване на "Wall Street Journal". Увеличеното търсене от централни банки идва вследствие на ограничения избор на държави с висок рейтинг, в които да се инвестира. До сега тези институции са държали резерви основно в пет валути – долар, евро, английска лира, йени и швейцарски франкове, често под формата на ДЦК. По последни данни на МВФ само 6,1% от резервите са били във валута, различна от тези пет.

В продължение на няколко години централните банки използваха австралийски и канадски долари за диверсификация. ДЦК на тези държави са оценени с рейтинг ААА от трите основни рейтингови агенции и привличаха достатъчно интерес от централните банки, което накара МВФ да обмисли включването им в списъка на основните резервни валути. В последно време обаче, тези валути се оказват не толкова предпочитани от централните банки.

Освен намаляването на държави с висок рейтинг, друга причина за увеличеното търсене на крони като резервна валута са стабилните публични финанси на тези държави. Норвегия например, има държавен резерв от 740 млрд. долара, а Швеция също е в стабилно положение.

Увеличението на търсенето на шведската и норвежката крона несъмнено води до оскъпяване на валутите. За самите държави това може би не е толкова добре. Норвегия се опитва да диверсифицира икономиката си след спада на износа на петрол, а скъпата местна валута прави стоките им неконкурентоспособни, а шведският финансов министър наскоро заяви, че силната крона може да е проблем за запазването на ниски износни цени.

По материали на "WallStreet Journal".