Без паника

Една централна банка удвоява лихвения процент след извънредно заседание в полунощ. Една държава е принудена да приеме голяма девалвация на валутата си, тъй като валутните й резерви се стопяват. Последните събития в Турция и Аржентина имаха зловещ привкус на първите етапи от кризата на нововъзникващите пазари през 1997-1998-а година. Тогава бедствието започна с изолирани проблеми в Тайланд. Те обаче доведоха до общ срив, когато инвеститорите хукнаха да бягат от всички активи на нововъзникващите пазари. Валутите се сриваха, икономиките потъваха, а дълговете в чужда валута се оказаха неплатими. Дали през 2014-а година може да има повторение?

Оптимистите, сред които и МВФ, казват “не”. Те се аргументират, че повечето нововъзникващи пазари са по-малко уязвими сега, отколкото през 1997-а. Имат гъвкави валутни режими, валутните им резерви са по-големи (общо умопомрачителните 7,7 трилиона долара), дефицитите им по текущите сметки са по-малки, дълговете им са по-ниски и повече деноминирани в местната валута.

Песимистите, повечето дилъри от хедж фондовете, слагат повече тежест на факторите, които правят активите на нововъзникващите пазари по-малко привлекателни, по-специално перспективите за по-високи лихви в Америка и за по-слаб икономически растеж на Китай. След години на преследване на по-висока доходност в по-рискова среда мнозина американски инвеститори прибират парите си у дома. След години на разцъфтяващ растеж на кредитите нововъзникващите икономики са изправени пред нови трудности. Сред тях безразлични политици, високи нива на корпоративни дългове и по-рискови и нестабилни банки, отколкото изглеждат на пръв поглед.

Тази статия взема страната на оптимистите. Дните на лесните пари свършват, но бавно. Повечето нововъзникващи пазари са по-малко уязвими, отколкото преди 15 години и градят по-бързо защитни линии. Лошият вариант е паника. Дори когато икономическите фундаменти не изискват отлив на капитали в голям размер, валутните кризи могат да станат само поддържащи се, най-вече в относително неликвидните пазари.

Повечето високодоходни валути от тези пазари спаднаха през изминалата седмица, но истинският натиск е върху няколко страни, чиято слабост е видна. Като например Аржентина (висока инфлация, непоследователно правителство) и Турция (висока инфлация, влошаващ се дефицит, политически проблеми). Правенето на разлика е окуражително, както и отговора на нововъзникващите икономики. В голяма степен банкерите в съответните страни използваха бурята, за да напреднат с реформите. Централните банки, които се съсредоточиха в инфлацията се настройват за повишения на лихвите. На 28-и януари централната банка в Индия повиши лихвите за трети път през последните пет месеца и даде ясно да се разбере, че гони цел при инфлацията. Турската централна банка се отказа от неработещата монетарна политика и предприе по-ортодоксална вдигайки лихвите. Има и още нещо. В повечето нововъзникващи пазари реалните лихви са все още негативни. Посоката обаче е правилната и повечето държави действат бързо.

И все пак тези държави не държат напълно контрола върху съдбата на валутите си. Потокът капитали във и извън нововъзникващите пазари има много повече общо с това, което става зад границите им. Когато Федералният резерв повишава лихви в Америка, нововъзникващите икономики често се сблъскват с проблеми особено ако повишенията на лихвите са бързи. За щастие, днес това е малко вероятно. Фед бавно оттегля стимулите си. По време на заседанието на 29-и януари бяха намалени месечните покупки на облигации с нови 10 милиарда долара. Шансовете обаче за опасно бързо оттегляне на стимулите са малки. Новият председател на Фед Джанет Йелен ясно даде да се разбере, че ще задържи лихвените проценти близко до нулевите нива, докато трудовият пазар в Америка не се подобри. Това означава нещо повече от по-малко ниво на безработицата.

По същия начин шансовете, че проблемите на Китай ще разтърсят нововъзникващите икономики са малки. Рязко забавяне на растежа в Китай би поразил износителите на суровини другаде, но няма сигнали за предстоящ такъв срив. Вярно е, че финансовата система в Китай е изправена пред много трудности, но правителството има капацитета да се справи. Огромните спестявания в страната означават, че вътрешни проблеми на банките нямат директна икономическа връзка с останалия свят. Само изнервените инвеститори виждат връзка между сянката на провалила се китайска банка и сриващите се валути в други точки на света.

Ако достатъчно инвеститори станат нервни, парите ще започна да изтичат, валутите ще се сриват, а постепенното намаление на стимулите ще стане бързо действие. Няма обаче причина за бързо повишение на американските лихви, както и няма причина нововъзникващите икономики да не могат да се адаптират към един свят, в който лихвите нарастват постепенно.

- по материали на световни информационни източници, подготвена от отдел “Анализи валутни пазари”, ФК “Логос-ТМ” АД