Монетата има две лица. Загубите на другите валути може да са плюс за долара

От началото на дълговата криза през 2008-а валутният пазар е кучето, което не лае. Еврото не се разби, доларът не избухна в лицето на количествените облекчения, юанът не стана новата световна резервна валута. Макар че доларът поскъпна, докато пазарите падаха в края на 2008-а и началото на 2009-а, неговият търговски претеглен индекс е на около 2% от мястото, на което е бил при разпадането на LehmanBrothers.

За търговците на валути останаха малко неща, в които да забият зъби. Често те се фокусират върху диференциалите във възвръщаемостта, купувайки валутата с най-голям лихвен процент, но възвръщаемостите в момента са ниски и съвсем малко диференцирани между различните държави. Понякога те гледат прогнозите за икономически растеж, но ръстът е равномерно муден. И понякога те гледат дефицитите по текущата сметка, но дефицитът на САЩ се е свил, Японският излишък е изчезнал напълно, а най-големите дисбаланси в еврозоната са вътрешни, а не външни.

Политиката също е обезсърчаваща за флуктуациите. Евромечките бяха разочаровани, защото ЕЦБ, под ръководството на Марио Драги, се оказа по-гъвкава отколкото предполагаха критиците й, докато германското правителство се оказа готово да направи необходимото, за да запази еврозоната непокътната. Тези, които предвиждаха неминуемия крах на долара поради експериментите на Фед, са забравили, че другите централни банки също са намалявали своите лихвени проценти до нулата и са разширявали балансите си в този момент. Тези, които са купували йени или швейцарски франкове в търсене на безопасно убежище, вероятно са останали разочаровани от интервенциите на централните банки, целящи да ограничат ръста на съответните валути.

Ако имаше дългосрочна тенденция, тя беше, че валутите на развитите икономики падат, а тези на развиващите се пазари се покачват. Икономистите гледаха на това като на “правилния” начин да се случват нещата, въпреки че това предизвика ропот от страна на някои политици.

Но тенденцията се обърна миналата година, а в началото на 2014-а валутните пазари отново са в движение. Вниманието е фокусирано върху внезапните спадове на валутите на различни развиващи се пазари, благодарение както на забавянето на растежа и лошото управление на икономиката в съответните страни, така и на решението на Фед да намали своите покупки на облигации. Последствието от по-евтините лири, песос и ранд е, разбира се, по-скъпият долар. Създава се усещане, че американските инвеститори прибират парите си у дома, след дълъг период, през който търсиха по-голяма доходност в чужбина. Данните от EPFR Global показват, че през 2013-а инвеститорите са започнали да се преместват от капиталовите фондове на развиващите се пазари към тези на богатите страни.

Все още доларът обаче е доста под върховете, достигнати по-рано през този век спрямо еврото (през 2001-ва) или йената (през 2002-ра). Но Citibank, която следи валутните потоци, смята, че дългосрочните инвеститори са се преориентирали от продавачи на долари към купувачи, така че ръстът на зелените пари може и да се задържи. Японските власти изглеждат доволни от слабата йена, а еврозоната се плъзга опасно близо до дефлацията, която може да предизвика нови монетарни облекчения от страна на ЕЦБ по-късно през годината.

Подготвена от отдел “Анализи валутни пазари”, ФК “Логос-ТМ” АД по материали на световни информационни източници.