Ще успеят ли развиващите се пазари да се преборят със зависимостта си от Фед

“Взаимодоговорките в международната икономическа политика са като чудовището от Лох Нес.” Те са “много дискутирани, но рядко се виждат”, писаха наскоро Оливиер Бланшард и Джонатан Остри от МВФ. Тази странност на взаимни действия била забелязана в Ню Йорк през 1985-а г., когато големите икономики се наговорили да отслабят долара. Проблемът се появява отново две години по-късно в Париж, когато те решават да спрат падането на зелената валута. Някои също твърдят, че са забелязали същото във Вашингтон през 2008-а, когато групата на големите икономики Г- 20 решава да се бори с финансовата криза чрез едновременни фискални стимули.

Напоследък централните банки на развиващите се икономики показват откъсване от общото виждане, че международното сътрудничество по отношение на определяне на валутните курсове е задължително полезно и практично. Според новото виждане развиващите се икономики могат да поемат контрол над собствената си монетарна съдба, прилагайки простия трик да оставят валутите си да плават свободно. Те могат да се откъснат от Фед като се откъснат от долара.

През последното десетилетие много развиващи се икономики се вслушаха в този съвет, работейки здраво, за да преодолеят страха си от свободно плаване. Техните централни банки показаха повече упорство в борбата срещу инфлацията и спечелиха доверие. По този начин, когато валутата пада, скокът на цените на вносните стоки не довежда до безкрайни спирали от типа цена-заплата, при които е необходимо постоянното покачване на местните заплати. Развиващите се икономики също така задълбочиха финансовите си пазари и убедиха чужденците да им заемат пари в местните им валути, намалявайки “валутното несъответствие” между активите и задълженията си. По този начин, когато техните обменни курсове падат, стойността на техния външен дълг вече не нараства до непоносими нива, както стана по време на азиатската криза.

Но сътресенията през последните 9 месеца предоставиха тежък тест на този новооткрит валутен кураж. Развиващите се пазари, които вече не се страхуват от плаването, все още са силно притеснени при потъването на валутите си. Централните банки на най-лошо ударените страни се почувстваха принудени да увеличат лихвените проценти, уплашени, че спадът в обменните курсове ще допринесе към натрупващия се ценови натиск. И противно на популярните теории, поевтиняването на една валута не винаги е достатъчно, за да примами обратно чуждестранните купувачи. Спадовете в обменните курсове вместо това предизвикват подновени разпродажби от страна на инвеститори, които се надяват да избегнат по- нататъшно обезценяване.

Развиващите се икономики освен това са уязвими спрямо новите видове валутни несъответствия. През последните години техните мултинационални компании са заели долари офшорно, чрез дъщерни дружества в чужбина. С нарастването на международните разходи по заемането те бягат от офшорния пазар и отново насочват вниманието си към дома, изтегляйки местните депозити, заемайки от централните банки и намалявайки капиталовите разходи. Политиката на Фед може да нарани една развиваща се икономика, дори ако нейните жители (за разлика от нейните офшорни дъщерни дружества) са освободени от дълга в чуждестранна валута и никакъв капитал в действителност не напуска страната.

По материали на световни информационни източници.

Подготвена от отдел “Анализи валутни пазари”, ФК “Логос-ТМ” АД