Дали британският паунд е надценен

Според някои пазарни анализатори стерлингът може би е надценен. Несъгласните с това обикновено приемат две гледни точки. Първата е, че английския експорт не е конкурентен, не  заради валутния курс, а заради общия спад на производителите на острова. Те не инвестират достатъчно в развойна дейност и дизайн и са недостатъчно агресивни в търсенето на пазари, или в други случаи не са компетентни. Всичко това може да е вярно, а може и да не е. Усилията на правителството да подобри поведението на фирмите изглежда не дава плодове и е по-малко ефективно отколкото един спад на валутния курс. Той не просто би направил английския износ по-конкурентен, но също ще увеличи печалбите на износа и ще окуражи капитала и компетентния мениджмънт да навлязат в сектора.

Вторият контрааргумент е да се твърди, че стерлингът е слаб и че неуспехът на тази слабост да подобри износа показва, че всъщност валутният курс не е виновен. Проблемът на този аргумент е, че избирайки различни стартови точки, стерлингът може да бъде обрисуван и като спаднал, и като нараснал. Например до 7-и април тази година стерлингът отчита растеж от 58% срещу долара след 26-и февруари 1985-а година и спад от 18% след 31-ви юли 2007-а година.

Един начин да се избегне това е да се върнем в началото на 20-и век, когато и Великобритания, и САЩ са в златен стандарт и относителният реален валутен курс е бил стабилен. При такова разглеждане се вижда, че почти няма промяна в курса паунд/долар от 1899-а до началото на Първата световна война.

Графиките показват, че от 1899-а до 2013-а също почти няма промяна във валутния курс. Това обаче не означава, както често се приема, че стерлингът не е сериозно надценен. Теоремата на Баласа-Самуелсон гласи, че реалният валутен курс, при равни други условия, ще се промени спрямо относителните промени на производството. Това е нещо подобно на разликите между БВП при текущ валутен курс и БВП спрямо паричната покупателна способност.

Основно предположение в теоремата Баласа-Самуелсон е, че продуктивността е склонна да се подобрява много по-бързо при производството на международно търгувани стоки и услуги, отколкото от гледна точка на местното производство. Така съкращенията са много по-евтини в страни с ниска производителност и ако това не се допусне, бедността на бедните държави може да бъде преувеличена.

По този начин жизненият стандарт на бедните държави е подценен при текущите валутни курсове, а докато продуктивността на тези страни настигне развитите икономики, равновесието изисква техните реални валутни курсове да нараснат.

През 1899-а жизненият стандарт във Великобритания е бил с 13% по-висок от този в САЩ, но в края на 2013-а е с 39% по-нисък. Това е така, защото американската производителност надминава английската с 57% след началото на 20-и век. Ако теоремата Баласа-Самуелсон е вярна, то стерлингът е сериозно надценен, поне срещу американския долар.

Реалните валутни курсове са по-волатилни в кратък период от време, отколкото могат да бъдат оценени спрямо промените на относителното производство, но като бъдат измерени за период от повече от 10 години, двете неща се движат близо едно до друго. Корелационният коефициент между промените в реалния валутен курс и БВП на глава от населението при постоянни цени между 1899-а и 2013-а година е 0,43. Ефектът от теоремата на Баласа-Самуелсон е, че тя е от онези икономически теории, които изглежда работят и на практика, така както и на теория.

Стерлингът може би има нужда да бъде девалвиран, за да се постигне подобрение в позицията на текущата сметка, което изглежда необходимо условие за намаление на фискалния дефицит и за подобрение на възвръщаемостта върху производството за износ. Без това развитие необходимите потоци от капитал и компетентен мениджмънт в сектора изглежда няма да се появят.

По материали на световни информационни източници