Нестабилността на валутните пазари ще се увеличава с все по-голямото разминаване в паричните политики на водещите икономики

Най-голямата заплаха за инвеститорите може да дойде от валутния пазар, а не от раздутите цени на пазарите на акции и облигации. Съдейки по скорошните политически и технически сигнали, форекс пазарът може да е на път да излезе от необичайната фаза на ниска волатилност.

След продължителен период на синхрон между паричните политики на различните държави развитите икономики са в процес на раздалечаване на избраните пътища. Светът на централните банки отразява значителното разминаване между прилежащите им икономики.

Водещи в това отношение са централните банки на Великобритания и САЩ, които регистрират солиден икономически растеж и устойчив ръст на заетостта. Доскоро крехко, икономическото възстановяване в еврозоната вече е в застой, поразено от тревожно високото равнище на безработица в държавите, борещи се да запазят на същото ниво разликата между своите икономики и тези на САЩ и Великобритания. Междувременно драстичното ускорение на японския растеж започва да изглежда като спомен.

Различните скорости бяха илюстрирани миналата седмица от данните и контрастиращите изказвания на председателя на ЕЦБ, Марио Драги, и неговата колежка от Фед, Джанет Йелън, по време на ежегодното заседание на централните банкери в Джаксън Хол.

Основният въпрос около Драги е кога ще натисне газта на паричната политика. Неговите коментари сочат към допълнителни кредитни и парични облекчения, които може би ще бъдат обявени през септември или най-късно октомври.

От друга страна, въпреки добре телеграфирания изход от програмата за изкупуване на активи, която ще бъде окончателно приключена през октомври, Йелън е изправена пред нарастващ натиск да отпусне газта. Макар да има съгласие за това, че "условията на пазара на труда са се придвижили осезаемо близо до нормалното в дългосрочен план", както показа протоколът от юлското заседание на Фед, длъжностните лица не са единодушни по въпроса кога трябва да започне увеличаването на основния лихвен процент.

Пред подобни въпроси е изправен и Марк Карни, председателят на Английската централна банка. Вече двама негови колеги от Комитета по паричната политика развалиха единодушието, като гласуваха за незабавно увеличение на лихвения процент.

Подкопани от политически фактори, Европа и САЩ се борят да изградят инерция при структурните реформи, необходими, за да се осигури цялостна ефективност на политиката и да се контрират ексцесиите на финансовите пазари. Политическите ограничения също затрудняват отговорната фискална политика. Междувременно, засягайки повече Европа, отколкото САЩ, геополитическите ветрове подчертават както икономическите, така и политическите различия.

По материали на световни информационни източници