Всеки десети българин преживява с месечен доход под 200 лева

Икономистите въвеждат понятието "дълбока бедност", за да насочат вниманието на властите от нас към категорията лица, които, освен че не могат да се измъкнат от капана на бедността, възпроизвеждат и бедно поколение, коментира Петър Ганев.

Сред най-рисковите групи са безработните и неактивните и съответно техните деца, децата също са рискова група, но те са точно такъв тип домакинства. От гледна точка на тези рискови групи и различни политики могат да повлияят на бедността. По-скоро трябва да водим политика за заетост, а не политика по доходите. Друг вид политика са децата, които са в бедност, където често говорим за деца, които живеят в гета, в домакинства, където има повече деца. Там мерките вече минават през образование, основно и не само. Ако нищо не се промени изначално, то ще създаде бедно домакинство в бъдеще.

Ако се приложи официалната линия на бедност, под чертата е всеки пети българин. Анализът сочи, че след като остане без работа, българинът няма силен мотив да се върне бързо към пазара на труда, подчерта Явор Алексиев.

Човек може допълнително да изкара едва 18,4 процента повече вследствие на целия си труд за един месец, отколкото да получава от самата социална система. Проблемът в България е, че в много случаи този изход от пазара на труда се превръща в дълготрайно отсъствие. 

При 20 процента от най-бедните българи отиват под 40 на сто от парите за социални помощи. Неадекватна е и политиката на държавата в различните региони, където различията са фрапиращи. В София бедните са седем на сто, а във Видин 40 процента.

Няма как при такъв различен профил на бедността, не само в различните области, да провеждаш например една и съща политика на пазара на труда и да очакваш, че навсякъде резултатите ще бъдат добри, при положение че на едното място бедността е седем  процента, на другото 40 и заетостта е диаметрално различна, коментира Петър Ганев.