Милена Иванова от МОН: През последните години се увеличава броят на зрелостниците, които искат да пишат текст на матурата

Снимка: БГНЕС

Провежда се държавният изпит по български език и литература. В 5:30 часа в Министерството на образованието в присъстивието на журналисти бяха определени въпросите за матурата от 11 000 000 възможни комбинации. Въпросите и необходимите знания за успешно издържан изпит коментира в предаването "Преди всички" Милена Иванова, главен експерт в МОН. 

Създаването на аргументативен текст все още не е задължителен елемент и в този смисъл среден 3 зрелостникът би могъл да получи само от теста. От друга страна, задължително е написаният аргументативен текст да бъде свързан с поставената тема и да бъдат демонстрирани овладени езикови норми. За оценка "отличен" трябва да имаме ясно разграничени композиционни и структурни елементи на текста, да бъде свързан той с това, което са учили в училище. Всички тези критерии ги публикувахме през 2008 година и оттогава не сме ги променяли. Това, което следим, че се случва през последните години, е, че с малък брой, но се увеличават тези, които искат да пишат текст. Смятам, че има смисъл от провеждането на държавните зрелостни изпити. Първо, учениците работят върху езиковите си умения. Учениците се опитват да се съобразят с изпитната програма и да научат малък брой текстове. В този смисъл смятам, че тази задължителност на матурата ги принуждава  да придобият минимален обем знания. От друга страна, това е единстевната възможност да се види на какво ниво е даден зрелостник, сравнено с останалите. Това се използва от висшите училища. 

Интервюто на Александра Михайлова с Милена Иванова можете да чуете от звуковия файл. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!