Папа Франциск се ангажира с проблемите в климата, а гръцката криза за поредна седмица не намери решение

Снимка: ЕПА/БГНЕС
Изостряне на отношенията между Гърция и кредиторите й, нерешеният проблем с бежанците и изненадващият ангажимент на папа Франциск с климатичните промени са част от събитията, белязали седмицата.

Днес е Световният ден на бежанците, но през седмицата ООН изнесе стряскаща статистика. Броят на бежанците и вътрешно разселените лица е достигнал рекордно ниво, 59 милиона и 500 хиляди души, през 2014 година. Ако всички те бяха събрани в една държава, тя би заела 24-та позиция в света по брой на населението, половината бежанци са деца, обобщава докладът. 

Върховният комисар на ООН за бежанците Антониу Гутиериш изтъкна, че хуманитарните организации са безсилни да се справят със ситуацията и предупреди, че очаква пиково покачване на разселените и бежанците в края на годината:

Според мен в света цари хаос и драмата е, че ако хората смятат, че хуманитарните организации могат да оправят бъркотията, вече не се справяме. Нямаме капацитета да съберем разхвърляните парчета. Все повече хората страдат и за нещастие на много от тях не можем да помогнем.

В Европа вътрешните министри не постигнаха съгласие по предложените критерии за разпределяне на бежанците от Италия и Гърция. Въпросът остава на ниво технически преговори между страните членки и не е ясно дали до края на юли квотната система ще влезе в сила. Това все пак е стъпка в правилната посока, успокои авторът на предложението - гръцкият еврокомисар по миграцията Димитрис Аврамопулос:

Европейската формула за разпределение е балансирана и реалистична. Комисията няма да намери покой докато не постигнем работещо споразумение.

Италианският министър на вътрешните работи Анджелино Алфано предупреди, че солидарността на ЕС ще бъде поставена на карта, ако блокът не постигне споразумение по миграционната криза:

Европа трябва да действа като Европа, защото на карта са поставени правото на свободно движение и общата политика в областта на предоставянето на убежище. На карта е поставен и принципът на отговорност и солидарност.

Коментарът на Алфано последва решението на Франция да връща обратно кандидати за убежище от границата си с Италия. Той окачестви решението като "удар в лицето на Европа".

Късно снощи държавите членки от ЕС одобриха началото до седмица на първата фаза от военната мисия срещу трафикантите на бежанци през Средиземноморието. По време на извънредна среща през април европейските лидери се договориха за създаването на план, който да включва не само помощ за издирването и спасяването на бедстващи бежанци в Средиземно море, но и военна кампания срещу трафикантите.

Папа Франциск също осъди институциите и хората, които затварят вратите си пред бежанците и призова международната общност да действа обединено, за да премахне причините за принудителната миграция:

Приканвам всички да се молят за опрощение от Бога за хората и институциите, които затварят вратата си пред търсещите семейство и подслон, търсещите убежище.

В същото време Унгария обяви, че затваря границата си със Сърбия и ще започне изграждането на 4 метрова стена, за да спре наплива на нелегални имигранти в страната.
   
Ватиканът публикува един от най-очакваните и спорни документи от половин век - енцикликата за околната среда на папа Франциск. В нея Светият отец призовава човечеството към пълен обрат в отношението му към околната среда, за да оцелее. Папата заявява, че богатите държави трябва да поемат основната отговорност за решаване на проблема с климатичните промени, който е предизвикан от самите тях:

Това е призив за отговорност възоснова на задачата, която Господ е дал на създадения от него човек: да гради и пази градината, в която е бил поставен.

Посланието е озаглавено "Laudato si" - първите думи от песнопение на Свети Франциск, с което той моли хората да възхваляват винаги Господ Бог за сътворяването на общия ни дом на земята. Документът от 192 страници е адресиран към „всички”, не само към католиците, и призовава за спешни действия срещу затоплянето на климата, което е причинено най-вече от действията на човека.

Поредна напрегната седмица за Гърция. След като преговорите между финансовите министри от еврогрупата не доведоха до позитивен резултат, управителният съвет на Европейската централна банка се събира извънредно да реши дали да бъде увеличено спешното финансиране на гръцките банки в момент, когато гърците трескаво теглят пари.

Председателят на групата Йерун Дейселблум заяви, че Атина все още има шанс да издейства удължаване на спасителната програма, но добави: 

Никакво споразумение още не се вижда на хоризонта. Към момента твърде малко мерки са оценени като надеждни и сериозни, следователно преговорите през последните седмици не напреднаха.

Гръцкият финансов министър Янис Варуфакис заяви, че различията с партньорите от еврогрупата се отнасят до разходи в размер на половин процент от брутния вътрешен продукт, но страната му вече е направила „гигантски“ жертви през последните пет години:

Истинската причина за прекъсването на преговорите преди няколко дни беше, че представителте на институциите казаха на нашите делегати, че нямат мандат да преговарят за това конкретно малко разминаване. Те отказаха да обсъждат нашите предложения за размяна на дълг.

По-рано ръководителят на Международния валутен фонд Кристин Лагард предупреди, че Атина няма да получи отсрочка за издължаването на милиард и 600 милиона евро, които трябва да бъдат платени до 30 юни.

Напрежението между Гърция и кредиторите се увеличи през седмицата. Първо екипът на Международния валутен фонд се оттегли от преговорите, след което председателят на Европейската комисия обвини гръцкото правителство, че заблуждава избирателите си за предложенията на кредиторите. Гръцкият премиер Алексис Ципрас остава оптимист относно постигането на споразумение. Гръцката дългова криза е проблем за цяла Европа и Европейският съюз е изправен пред избор между това да покаже солидарност с Гърция или да се придържа към политиката на строги икономии, която не води до никъде, заяви Ципрас и се обяви ЗА достойно споразумение. 

Ако успеем да постигнем достоен компромис, аз и министрите ми, цялото гръцко правителство, ще приложим споразумението. Ако не намерим достоен компромис и осъществимо фискално решение, гръцкото правителство ще поеме отговорността и ще каже едно голямо НЕ на разрушителната за Гърция политика.
 
След четири месеца преговори разногласията все още покриват широк спектър от проблеми - размера на първичния излишък в гръцкия бюджет, данъците, пенсионната система и колективното договаряне.

Искри прехвърчаха през седмицата и между Русия и НАТО. Президентът Владимир Путин заяви, че Москва  ще бъде принудена да насочи въоръжените си сили „срещу онези територии, от които идва заплаха“, след като бе съобщено, че Съединените щати се канят да разположат тежко въоръжение в няколко източно и централноевропейски държави:

Русия трябва да реагира подобаващо, когато възниква някаква заплаха от съседна държава, и да преустрои въоръжените си, за да неутрализира тази заплаха. Не ние се приближаваме нанякъде, а НАТО се приближава до нашите граници.

По-рано Путин обяви, че Москва ще увеличи ядрения си арсенал през тази година с 40 междуконтинентални ракети. Изявлението предизвика негативна реакция от НАТО и САЩ.

В същото време НАТО започна военни учения в Западна Полша. В маневрите участват над две хиляди военни от девет страни-членки на северноатлантическия алианс. Полският министър на отбраната Томаш Симоняк заяви, че за Русия трябва да се съди не по думите й, а по действията, които предизвикват загриженост у всички съседи.

Въпросът с взаимните санкции между Русия и ЕС също не намери решение тази седмица. Европейския съюз реши да удължи икономическите санкции срещу Москва с 6 месеца до края на януари следващата година. В отговор президентът Путин заяви, че Русия разширява свободата и отваря страната:

Това не е лозунг, това е съдържанието на нашата истинска политика, на работата, която днес вършим, за създаване на условия за бизнес, за намиране на нови партньори и отварянето на нови пазари, за участие в реализирането на големи интеграционни проекти.
 
В същото време руският президент подчерта, че страната е успяла да избегне дълбоката криза в икономиката. По думите му Русия е успяла да стабилизира валутния курс, запазила е резервите, без да ограничава движението на капитали и е овладяла инфлацията

Две знакови за историята и демокрацията споразумения празнуваха юбилеи тази седмица кралица Елизабет Втора и министър-председателят Дейвид Камерън ръководиха честванията за 800-годишнината от подписването на Магна Харта - документът, гарантирал нови отношения между краля и поданиците му и създал условия за съвременната парламентарна демокрация. Магна Харта е "нещо, с което всеки във Великобритания трябва  да се гордее - каза Дейвид Камерън пред около 4000-те гости на
церемонията:

Едва ли хората са знаели, че семената, посяти тук, ще избуят по целия свят. Помислете за Америка и основополагащите правила и закони на първите щати, и ще видите как цитират, правят препратки дори копират Магна Харта. Помислете за Индия и как Ганди донесе повече права на народа си. Помислете за Южна Африка и съдебната зала, в която Нелсън Мандела, заплашен от доживотен затвор, цитира пак Магна Харта.

Постановявайки за пръв път, че никой, дори и монархът, не стои над закона, Магна Харта първоначално представлява мирен
договор между крал Джон Безземни и разбунтували се барони. Документът е подписан на 15 юни 1215 г. в Рънимийд, Съри. В
действителност Магна Харта не успява да запази мира, но се превръща в символ на върховенството на закона и полага основите
за конституционната монархия във Великобритания.

Европейският съюз пък отбеляза 30-та годишнина от подписването  на споразумението, известно с името Шенген. Подписано е на 14 юни 1985 г. на борда на кораба „Принцеса Мария-Астрид”, в Шенген, Люксембург между 5 от тогавашните 10 страни-членки на Европейската общност. Днес в Шенген членуват всички държави-членки на Европейския съюз без  Великобритания, Ирландия, Кипър, България, Румъния и Хърватия.Освен че отпадат вътрешните гранични проверки, договорът урежда общи правила за контрола на външните граници, единни изисквания за преминаването им и тясно сътрудничество между полицейските и правораздавателните власти.

Пренасяме се зад океана, където за съжаление седмицата беше белязана от трагичен инцидент.  При нападение в църква в Чарлстън бяха убити девет души. След 14-часово преследване 21-годишният Дилан Руф, заподозрян за убийствата, бе арестуван на около 350 км в съседен щат. Американското министерство на правосъдието разследва стрелбата като престъпление от омраза, мотивирано от расизъм. 

Президентът Барак Обама описа убийствата като безсмислени и добави, че този вид насилие не се случва в други развити страни:

Не разполагаме с всички факти, но знаем, че невинни хора отново бяха убити, отчасти защото някой, който е искал да нанесе вреда, не е имал проблем да се сдобие с оръжие.
 
Етническото напрежение отново ескалира, след като преди два месеца бял полицай застреля чернокожия Уолтър Скот, което предизвика протести в много американски градове.

Съединените щати обявиха официално, че частично хидрогенираните масла, наричани още трансмазнини, не са безопасни за консумация и трябва да бъдат отстранени от храните през следващите три години. Така американската Администрация по храните и лекарствата финализира предложената през 2013 г. забрана на изкуствените трансмазнини.  Масово консумирани храни като замразена пица, маргарин и пуканки за микровълнова фурна съдържат частично хидрогенираните масла. Главен готвач Джеф Тънкс приветства решението:

Трансмазнината е скрита мазнина и ни подлъгва. Понякога отивате в ресторант с очакване за прясна храна, приготвена непосредствено преди да ви я сервират, но има нещо, което не знаете - как се готви храната, в каква мазнина се пържи? Затова мисля, че забраната е чудесна, така хората ще са по-уверени, че има прозрачност.

Производителите ще разполагат със срок от три години да преформулират етикетирането на продуктите си. След това в храните за употреба от човека няма да е разрешено използването на трансмазнини без изрично разрешение от Администрация по храните и лекарствата. Очаква се мярката да доведе до намаляване на заболяемостта от коронарна болест на сърцето и да предотврати смъртта на хиляди хора от сърдечна недостатъчност всяка година.

Оставаме в Съединените щати и набиращата там скорост президентска надпревара.  Строителният магнат и телевизионна звезда от риалити шоу Доналд Тръмп обяви, че се кандидатира за президент. Тръмп, който от години се домогва до най-висшия избираем пост в Америка, омаловажи останалите единадесет кандидатури на републиканците като обяви, че политиците не могат да решат проблемите на страната.

Цял живот слушам как един наистина успял човек, не може да се кандидатира за обществен пост. Но точно такъв мироглед е нужен на страната ни. Затова официално се кандидатирам за президент на Съединените щати и ще направим страната ни отново велика!

Тръмп е 12-ата републиканска номинация и въпреки популярността си,  не е смятан за сериозен претендент от политическите наблюдатели.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!