Десет валути, които могат да се сринат от действията на Китай

В повечето дни Казахстан се намира в задния двор на финансовите пазари. И все пак тази централна азиатска държава поднесе последния шок в световната валутна търговия.

В четвъртък местната валута тенге се срина с 22%, след като Казахстан изостави контрола на валутния курс. Това породи чувство за спешни действия сред Централната банка, която се опита само ден по-рано да управлява обезценка на валутата. Ескалацията сигнализира на инвеститорите, че за развиващите се икономики е станало прекалено скъпо да защитават валутите си. Виетнам също обезцени донга, докато свободно търгуващите се южноафрикански ранд и турска лира разшириха загубите си.

Поводът за вълната от обезценки беше решението на Китай да отслаби на 11 август юана, което постави държавите, съревноваващи се на експортните пазари с втората по големина икономика в света, и тези продаващи ѝ стоки в състояние на бъдещи загуби. Това увеличи затрудненията на на ново възникващите пазари, който вече се натрупаха от предстоящото покачване на лихвите в САЩ и слабостта на цената на петрола. Някои, като бившите републики от СССР, са изправени пред допълнителен проблем. Продължаващата слабост на рублата ги поставя в неблагоприятна позиция при търговията с Русия.

Ето един поглед към валутите, които са сред най-застрашените от това развитие на световните финансови пазари.

- Саудитско-Арабски риял. Въоръжена с 672 милиарда долара валутни резерви, Саудитска Арабия, най-големият износител на петрол в света, има достатъчен капацитет, за да поддържа валутен курс. Въпреки всичко спекулантите залагат на падане на валутния режим, тъй като суровият петрол се срина до седемгодишно дъно. Цените на фючърсните контракти, използвани от дилърите за защита срещу бъдещите движения на цените, падна до най-ниски стойности след 2003-та, което загатва за обезценка на рияла с 1% през следващите 12 месеца.

- Туркменистански манат. Изнасящата петрол държава с близки икономически връзки с Русия девалвира валутата си с 19% през януари. Напълно е възможна нова девалвация от 20% през следващите шест месеца.

- Таджикистанско сомони. Държавата има тесни връзки с Казахстан, който се равнява на 11% от търговията ѝ и това води до очаквания за обезценка на валутата с 10% до 20%.

- Арменски драм. Валутата загуби 15% от стойността си през последните 12 месеца в сравнение с обезценката от 46% на рублата. 1/4 от търговията на Армения е с Русия.

- Киргистански сом. По-слабото тенге ще постави под натиск сома, заради близките връзки с Казахстан.

- Египетски паунд. Страната ограничи достъпа на инвеститорите до чужди валути заради недостига след протестите по време на Арабската пролет през 2011. Дилърите залагат, че паундът ще се обезцени с около 22% през следващата една година.

-  Турска лира. Това е една от най-слабо представящите се валути в света след обезценката в Китай на 11 август. Ескалацията на политическо напрежение и вероятността за ранни избори допълнително оказват натиск.

- Нигерийска найра. Централната банка в тази страна износител на петрол се опитва да задържи валутата на нива, считани за прекалено високи. Търговията при форуърдните контракти подсказва, че валутата ще се обезцени с над 20% срещу долара през следващите 12 месеца.

- Ганайско седи. Държава също износител на петрол, при която обаче основните проблеми са фискалните неравновесия, покачващата се инфлация и нарастващият  дълг.

- Замбийска куача. Страната е силно зависима от Китай, тъй като медта се равнява на около 70% от износа ѝ.

- Малайзийски рингит. Валутата падна в четвъртък до 17-годишно дъно, а валутните резерви спаднаха под границата от 100 милиарда долара за първи път след 2010.