Валутни вълнения - Част 1

Джон Мейнард Кейнс отбелязва, че в края на 19-и век влиянието на Лондон върху световната финансова система е такова, че Централната банка на Англия може да се разглежда като диригент на световен оркестър. Днес Америка е като рапър в един анархичен транснационален колектив. Някои политици смятат, че световната монетарна система е източник на американско влияние. Тази статия ще покаже, че тази система е нестабилна и ако не се реформира, ще представлява заплаха за американските интереси.

Световната монетарна система отдавна е проблем. Златният стандарт от 19-и век донесе депресия и хаос през 30-те години на миналия век. Следвоенната система “Бретън Уудс” на фиксирани валутни курсове се разпадна през 70-те, за да бъде заменена от свободна система на плаващи валути и мобилен капитал. Днес тя страда от три свързани проблема. Първо, колективните действия на масите, с които и Кейнс се мъчеше: как да се разрешат дисбалансите между държави (дефицити и излишъци по текущата сметка) по начин, който не вреди на световния икономически растеж. Ако страните с дефицит са принудени да носят цялата тежест чрез намаляване на вноса, световното производство ще бъде по-ниско. Това в момента е проблем на еврозоната, където напрежението между северните страни с излишъци и южните с дефицити е отчасти виновно за кризата. Страните, които се опитват да подценяват валутата си, за да стимулират износа си, могат  да поставят началото на девалвация с взаимна размяна на удари, от която никой няма да има полза. Девалвацията в Китай през август повиши опасенията от подобни политики.

Вторият проблем е по-нов и по-опасен: размерът на брутните капиталови потоци в света нарасна неимоверно. Една страна с излишък или дефицит по текущата сметка трябва да инвестира в чужбина или да привлече нетни средства за същата сума. През 19-и и 20-и век икономистите мълчаливо приемаха, че брутните капиталови потоци в света приблизително отразяват тези суми. Но след две десетилетия на финансова глобализация капиталовите потоци надхвърлят дисбалансите по текущите сметки. През 2007 г. те достигнаха около 20% от световния БВП. Тогава дефицитът по текущата сметка на Индия, например, е 16 милиарда щатски долара, но брутните капиталови потоци, влезли в страната, са 28 пъти повече, частично компенсирани от изходящи потоци. От началото на кризата през 2007-2008-а много ниските лихвени проценти окуражиха мащабни спекулации, при които капиталът наводни страните с нововъзникващи икономики. Хаосът на валутните пазари през тази година отразява закриването на тези позиции.

Третият проблем е доларът и ролята на Америка в системата. Зелените пари царуват като световна валута, използвана като средство за размяна, счетоводна единица, място за съхранение на стойността и резервен актив, държан от централни банки. Еврото загуби позиции, йената се препъна, а юана е все още в начална фаза на превръщане в световна валута. От едно проучване става ясно, че де факто доларовата зона включва може би около 60% от населението на света, както и 60% от световния БВП. Тя е съставена от Америка, страните, чиито валути се движат в синхрон с долара и страните с валути, обвързани с курса на долара като Китай.

По закон Фед определя политиката си да отговаря само на нуждите на Америка, но съществуват и голям брой офшорни доларови депозити и ценни книжа извън Америка. Доларови плащания минават през банките, които пряко или косвено търгуват с Ню Йорк. Търговските потоци на държавите и част от техните дългове са в долари, така че това е валутата, от която се нуждаят. Но няма гарантиран кредитор от последна инстанция. Федералният резерв отпуска долара на чужденци както дойде според случая. МВФ не разполага с достатъчно пари и легитимност да играе тази роля. Вместо това много страни са изградили огромни буфери за безопасност от доларови резерви под формата на държавни съкровищни ​​облигации.

Тези огромни световни капиталови потоци са склонни да се движат с финансовия ритъм на Америка. Страните с валути, обвързани с курса на долара, трябва да имитират политиката на Фед или рискуват прекомерни входящи капиталови притоци ако поддържат твърде високи проценти на лихвите или изходящи капиталови потоци, ако лихвите са прекалено ниски. Банките в света се финансират с долари и се разширяват и свиват, отразявайки условията в Америка. Фирмите с дългове и депозити в долари нямат контрол над промените в разходите си за лихви или доходите. Гигантски световни инвестиционни фондове, обикновено със седалище в Америка, често заемат в долари, и тяхното положение зависи от ритъма на Уолстрийт.