Количествени страхове

Определяща черта на световната икономика през последните 15 години бе безпрецедентното натрупване на валутни резерви. Централните банки, водени от китайската и тези на страните производителки на петрол, създадоха огромни валутни съкровища. Глобалните запаси набъбнаха от 1,8 трилиона през 2000 година до 12 трилиона в средата на 2014-а. Това се оказа високо ниво. От тогава досега резервите са намалели с поне 500 милиарда долара. Китай, чиито резерви достигнаха най-високи нива от около 4 трилиона долара, използва голяма част от тях, за да подкрепи юана, тъй като капиталът, който преди време влизаше в страната, започна да изтича от нея. Други нововъзникващи икономики, най-вече тези на Русия и Саудитска Арабия, също прибегнаха до скътаните пари за черни дни.

Това предизвика предупреждения, че светът е изправен пред свиване на ликвидността от намаляващите резерви. Когато централните банки в Китай и други развиващи се икономики купуваха американски държавни облигации и други ценни книжа за попълване на резервите си, това оказа натиск върху облигациите в развитите страни. Намаляването на резервите ще означава продажбата на някои от тези натрупани активи. Това заплашва да доведе до повишаване на глобалните лихвени проценти в момент, когато растежът е крехък и финансовите пазари са капризни. Анализатори от Deutsche Bank са описали ефекта като "количествено затягане". По принцип централните банки могат да компенсират въздействието на това чрез допълнително "количествено улеснение", изразяващо се в обратното изкупуване на собствените си облигации. На практика обаче съществуват препятствия пред това.

Идеята, че резервите на страната могат да повлияят върху доходността на облигациите, бе изразена през 2005 от Бен Бернанке, управител, а впоследствие и председател на Фед, в неговата хипотеза "Глобален излишък от спестявания". Големите излишъци по текущата сметка сред развиващите се пазари са отражение на излишните национални спестявания. Излишъкът от капитал трябва да отиде някъде. Голяма част от него е насочена от централните банки към облигации. Растящите облигационни резерви притискат лихвените проценти в богатият свят.

Франсис и Вероника Уорнък от Университета във Вирджиния установяват, че покупките на облигации от чужденци намалява доходността по десет годишните държавни ценни книжа с около 0,8% през 2005-а. Скорошен работен доклад на ЕЦБ установи подобен ефект. Увеличаване на активите на чужденци с европейски облигации намалява в дългосрочен план лихвите с около 1.5% в средата на миналото десетилетие.

И все пак има съмнения колко обвързани са резервите и доходността по облигации. Клаудио Борио от Банката за международни разплащания и Пити Дисиатат от Тайландската банка отбелязаха, че доходността по облигациите има склонност да нараства през 2005-2007 дори когато капиталовите потоци в Америка останаха силни, както и че лихвите падат, когато тези влизащи потоци намалеят. Тази връзка е много слаба тази година. Резервите падат, но доходността по облигациите и в Америка и в Европа също пада.

Едно възможно обяснение е, че местните променливи величини натежават над чуждите. Покупките на облигации от Федералния резерв по време на неговата количествена програма през 2008-2014 имаха по-голямо значение при определянето на дългосрочните американски лихви, отколкото при увеличението на резервите на чуждите централни банки. През последната половин година, количествената програма на ЕЦБ има потискащ ефект върху доходността в еврозоната. Това загатва, че промените в резервите в чуждестранна валута не са непреодолима сила. До степен, при която спад води до нежелано затягане на монетарната политика, централните банки в развитите икономики могат да го контрират посредством покупки на облигации. И отново, въпреки че продажбите на активи от централните банки в нововъзникващите икономики надхвърля покупките на техните колеги от развитите икономики, Фед почти не показва желание за подновяване на количествените поощрения.

Може да има и други отрицателни фактори. Капиталът, който бе изтеглен от нововъзникващите пазари, не е изчезнал. По-голяма част от него се озова обратно, откъдето е тръгнал. Ако например китайски милиардер иска да изкара парите си от страната, той може да изтъргува юаните си за долари по много невидими начини. Това намалява китайските валутни резерви, най-вече притежанието на американски облигации. Милиардерът след това използва парите в брой, за да си купи дом в Лос Анджелис. Продавачът на този дом слага постъпленията в местна банка, която от своя страна може да използва депозита, за да купи американски облигации.

Именно страните, които трупаха резерви, са вероятно първите, които трябва повече да се безпокоят. Когато техните централни банки започнаха да купуват чужди активи, те плащаха за тях с новоотпечатани пари, с което са увеличили паричното предлагане. След прехода им от покупки на чужди активи, за да потиснат валутите си от продажби на тези активи, с цел да ги подкрепят, те съответно ще намалят запасите си от пари.

Дори обаче и с тези опасения може би се преиграва. Резервите не са единствените определящи вътрешното парично предлагане. Централните банки абсорбират по-голяма част от създадените пари, които първоначално са акумулирали резерви, което "стерилизира" влиянието. Сега те могат да направят обратния процес, както Китай прави. И точно както централните банки в богатия свят използват операциите на открития пазар, покупки и продажби на местни активи всеки ден, за да повлияят на краткосрочните лихви, същото могат да направят в развиващия се свят. Такива операции обаче изискват умения и големи капиталови пазари.

Властите имат още една груба спирачка на количествените поощрения. Контрол на капиталите. Китай взе мерки срещу отлива на капитали през последните седмици и неговите резерви, които спаднаха с 95 милиарда долара през август, спаднаха с по-малко тревожните 43 милиарда долара през септември. Ако парите отново пробият бариерите и отливът нарасне, Китай може да бъде принуден да девалвира юана за втори път. При нарастващите тревоги за световната икономика, мнозина се надяват, че сегашното затишие ще се задържи малко по-дълго.

Бул Тренд Трейдър